Ани и синигерчето

Имаше някога едно малко момиченце, което се казваше Ани. То живееше в голяма бяла къща сред прекрасна градина, където си играеше.

Ани обичаше да наблюдава птиците и пчелите. Обичаше и пеперудите.

В градината живееше едно синьо синигерче, което често пееше песни на Ани. Веднъж то кацна на едно ниско клонче и разказа на момиченцето чудесна история.

Много отдавна в тази градина живееше дребна кафява гъсеничка. Тя по цял ден пълзеше от цвете на цвете, но хич не беше щастлива.
– Не ща да съм кафява гъсеничка – оплакваше се тя. – Искам да съм цвете. Мога ли да стана цвете? Ще ида да питам пчелите.

Точно в този миг тя съзря една пчела, която прелиташе от цвят на цвят. Гъсеничката изви гръбче за поздрав и каза:
– Мила пчелице, аз не ща да съм гъсеница, ами красиво цвете. Знаеш ли как може да стане това?
А пчелата отвърна:
– Не зная, малка гъсеничке. Защо не попиташ цветята? Бзз-бзз. До скоро!
Гъсеничката въздъхна и продължи да пълзука нататък.

В края на градината видя голяма жълта роза. Изкачи се по стъблото ѝ и рече:
– Розичке прекрасна, и аз искам да съм хубаво цвете като тебе. Ще ми кажеш ли как да стане това?
Розата поклати главица, защото не знаеше и гъсеничката слезе обратно по стъблото ѝ.

После попита и едно жълтурче. Ала и то не знаеше дали това е възможно:
– Ох, ох – заплака горката гъсеничка, – какво да правя сега?

В този миг долетя една фея.
– Хей, кафява гъсеничке – заговори малката вълшебница, – защо плачеш?
– Здравей, мила фейо – отвърна разплаканата гъсеничка. – Не искам повече да пълзукам из градината. Искам да се превърна в красиво цвете, но не зная как! Може ли да ми помогнеш?
– О, много съжалявам – рече феята, – но не мога. Защо не попиташ феята на детелинките. Тя танцува хей там на поляната и сигурно ще ти помогне да сбъднеш желанието си.
– О, благодаря ти, благодаря!

Гъсеничката запълзя към ливадата и там намери феята на детелинките. Поздрави я любезно и помоли за помощ.
– Знам как да се превърнеш в хубаво цвете – засмя се тя в отговор, – но първо трябва да намериш четирилистна детелинка. Донеси я и ще ти кажа как ще се изпълни желанието ти.

Малката гъсеничка прерови всяка тревичка. Търси ли, търси и ето – в най-далечния край на поляната откри детелинката. Занесе я на феята, която благодари за подаръка и каза:
– Малка гъсеничке, изплети си легло. Щом стане готово, легни си и добре се завий. Заспиш ли, ще ти се присъни как вече си цвете. Тогава феите на цветовете ще долетят и три пъти ще изиграят край тебе своя най-вълшебен танц. После всяка ще ти подари чудесен подарък.

Гъсеничката усърдно се хвана за работа. Плете ли, плете и скоро леглото стана готово. Мушна се вътре и заспа дълбоко. И наистина ѝ се присъни, че вече е цвете!

Долетяха цветните феи и три пъти изиграха своя най-вълшебен танц край мъничкото ѝ легло. После всяка фея изрече своето пожелание.

– От днес да бъдеш цвете! – започна първата фея.
– Жълто като жълтурче! – добави втората фея.
– Като жълтурче, нашарено със синьо – засмя се третата фея.
– И изрисувано с кафяво! – завърши последната фея.
След тези думи четирите вълшебници се издигнаха нагоре и отлетяха нанякъде.

Кафявата гъсеничка дълго, дълго спа в топлото си легло. И ето, един ден се събуди.

Но сега не беше нито гъсеница, нито цвете. Изглеждаше като прекрасно жълто цвете, изрисувано с кафяво и синьо.

Тя разтвори крилца и литна под топлото слънце. Колко беше красива! В леглото се беше превърнала в пеперуда.

– Това е цялата история – рече синигерчето на Ани.
– Толкова ми хареса! – възкликна момиченцето. – Моля те, разкажи ми още една!
– Не днес, Ани. Време е да се прибирам у дома – отвърна птичето, махна за довиждане с крилца и отлетя.
– Довиждане, синигерче – извика Ани подире му. – Скоро пак ела.

Синигерчето толкова беше харесало Ани, че със сигурност щеше отново да дойде.