Дълбоко в гората, под възлестите корени на огромна ела е сгушен домът на един горски елф. Той живее там с милата си съпруга и четирите им весели дечица. Зиме вътре е топо и сухо, а лете – свежо и прохладно.
Досами прага на техния дом растат диви ягодки и гъбки, а вътре са наредени гърнета, тенджери, тигани, столчета, легла, маси, ножове, вилици и лъжици – имат всичко, което може да им потрябва.
Под закрилата на гъстите елови клони в къщичката едва се усещат мразовитите хали. Щом завали, гората се пълни с чадъри и децата се шмугват на сухо под някоя широкопола гъбка.
Всички малчугани носят алени шапки на бели точки. Ако се появят наблизо хора или хищни животни, те се сгушват в мъха, неподвижни като камъчета и досущ заприличват на малки червени мухоморки.
Най-близките съседи на елфите са семейство катерици, които живеят на върха на високата ела. Понякога хлапетата се изкатерват горе, играят на криеница с катеричките или закусват заедно ядки.
Малките катерички са палави и нехайни. Понякога забравят, че играят на гоненица и тогава децата успяват да ги хванат.
През летните вечери децата слизат до блатото да се видят със своите приятели – жабите. Буфо, който е едър и любезен, много обича малкия Тусе и винаги внимателно изслушва жалбите на малчугана.
– Ренате – подвиква Кайша на малкия прилеп, – ела да ни кажеш колко буболечки хвана!
Ренате се прави на ядосана от закачката, но всъщност много обича да се шегува с децата. Понякога даже вози Кайша на гърба си, но при условие, че обещае да се държи много здраво.
Ала в гората не всички са приятели. Веднъж пепелянката Вара се мушна в папрата да издебне децата. Добре че татко им навреме я забеляза и се втурна в пълни шишаркови доспехи на бой със змията.
Пер, Трулс, Кайша и Тусе стреснато наблюдаваха битката. Ту повеждаше Вара, ту техният татко. Накрая храбрият елф промуши змията с острото си копие. Горди и радостни от победата, малчуганите вдигнаха поразената пепелянка.
– Къде да я занесем? – зачудиха се те.
Докато се оглеждаха за най-подходящото място, пристигна един стар таралеж и засумтя:
– Аз ще взема тази змия – заяви той с лукава усмивка – и я повлече тъй бързо, че децата забравиха да го попитат къде.
Веднъж Пер и Трулс си направиха копия от глогови шипове и замушкаха с тях по мравуняка. Мравките се спуснаха да защитават дома си и здраво изпохапаха братята. Малчуганите се разплакаха.
– Глупави момчета – рече майка им, докато налагаше с киселец ухапаното, – никога не бива да вредите на горските обитатели, освен ако не ви заплашват.
Насред гората, в дълбока пещера живее стар и страшен трол. Никой не знае как се казва.
Веднъж децата излязоха за горски плодове. Пер забеляза, че най-едрите боровинки растат точно до пещерата.
– Ще се кача там! – обяви смело той.
– И аз, и аз, и аз – развикаха се Трулс, Кайша и Тусе.
– Буу-у-у! – прогърмя над главите им страховит глас.
Децата хукнаха като луди по склона и навред се разхвърчаха кошници и плодчета. Малчуганите даже не погледнаха кой беше това. Ако се бяха обърнали, щяха да видят как им се смее старият трол. Не му се случваше често да изплаши тъй здраво някого.
В разгара на лятото всички са заети. Шкафчетата в килера трябва да се напълнят със зимнина – шишета с боровинков сироп, буркани със сладко и мармалад, сухи семенца, гъбки, орехи и плодове.
Един ден татко елф реши да покаже на децата как се разпознават шапчиците на онези гъбки, от които зиме мама прави много вкусен пай.
На Трулс хич не му се слушаше и се заигра с една буболечка, но баща му много се разсърди:
– Трулс! Ако сбъркаш, може всички да умрем! Никога не бива да се къса гъба, ако не си сигурен, че става за ядене.
Детските пръстчетата лепнат от сладкия боровинков сок и цялата къща ухае на прясно набрани гъби. Беритбата свърши, но има още толкова работа! Плодовете трябва да се измият и подсушат, защото едно гнило плодче е достатъчно да развали всички останали. Орехите трябва да се подредят, гъбите да се нарежат на филийки, да се нанижат и изсушат.
Всяка година децата берат стръкове пушица, грижливо я разчепкват и правят къдели, които мама изприда на конци. От пухкавата прежда тя изплита за цялото семейството красиви топли пуловери за зимата.
Когато дните се скъсят и луната блесне ярка и хладна, горските елфи разбират, че лятото си е отишло. Като бяло дихание мъглата изпълва долините, а докато стане време за лягане, децата си играят със зайците на прескочикобила.
Понякога долитат горските феи и се включват в техните игри.
– Утре вечер пак елате! – молят ги децата.
– Може би – отвръщат феите през смях и литват леки като хвърчилки на глухарче.
Никой не знае кога, къде и дали изобщо ще се появят.
– Днес отиваме при госпожа Сова – рече веднъж майката на децата. – Време е Пер, Кайша и Трулс да тръгват на училище. Госпожа Сова знае най-много за нашите растения, цветя и дървета. От нея ще научите всичко за гората.
Пер, Кайша и Трулс погледнаха нагоре и срещнаха големите очи на госпожа Сова. За пръв път замълчаха и срамежливо сведоха поглед, без да продумат и дума.
В училището има много ученици – там са трите пиленца на госпожа Сова и други животни, които децата отдавна познават.
В класа им има две бодливи таралежчета, две жабчета – довчерашни попови лъжички, няколко катерички, пет пухкави зайчета и цял орляк дребни птички – чинки, синигери, сойки и един млад кълвач.
Госпожа Сова преподава какви ли не науки. Учи ги да говорят на горски езици – пиу-пиу, цър-цър, бръм или беж. Учи ги да се вслушват в шепота на вятъра и да усещат пролетта преди първите кокичета. Учи ги да се крият от хората и да се пазят от хищници – лисици, белки и кучета.
Дойде зимата. Вятър зафуча из еловите клони, вихрушки понесоха нападалите листа и всички дребни животинки се прибраха по топлите си хралупи и бърлоги. Щом заваля първият сняг, татко елф сложи тежки дървени порти, за да пазят зимата отвън.
Децата облякоха новите дебели пуловери, нахлузиха зимните си шапки и излязоха на щипещия студ. Даже Зайко беше навлякъл зимния си кожух.
– Ех, да можеше да спим, докато зимата свърши – въздъхна Трулс, докато помагаше на мама да стъкмят огъня.
На сутринта небето беше ясно и синьо. Заскрежените клони искряха на слънцето. С весели викове децата изхвърчаха навън – скачаха из дълбоките преспи, търкаляха се в снега и накрая заприличаха на снежни човеци.
Дотича и Зайко, весел като децата, и лудешки се втурна в новата игра. Пер и Трулс го впрегнаха в шейната и се понесоха като вятър нанякъде.
– Кайша! Тусе! – извика техният татко. – Помогнете ми да напълним една кошница с храна от килера. Толкова застудя, че нашите приятели може да нямат какво да ядат.
Вечерта, стоплени и уморени, децата насядаха край огъня да слушат как татко им разказва приказки и истории за стари времена – за феи и тролове, великани и замъци от преди много, много години.
Зимните дни, мрачни и снежни, изтекоха един подир друг и ето че завя първият топъл вятър. Пролетта се усещаше. Кокичетата надигнаха бели главици, клонките се накичиха с нови пъпки. Птичките запяха и парчета лед заподскачаха из потоците.
Всичко зашумя и започна да се променя, а децата направо полудяха от радост.
Газеха и се плискаха в потока, преграждаха си вирчета и строяха воденички. Все едно колко са кални и мокри – горските дечица никога не хващат настинки.
Под бляскавото слънце в гората всички бяха заети. Птичките събираха клонки и мъх и скоро от гнездата записукаха новоизлюпени пиленца. Пер, Кайша, Трулс и Тусе ахнаха от радост, когато откриха, че и в техния дом се е появило ново розовичко бебче.
Гората отново закипя от живот, но за нас е време да се сбогуваме с децата. Обаче стига да искате, може да си мислите за тях и техните горски приятели. Така приказката няма никога да свърши.
КРЕДИТ: Преразказ по „Tomtebo barnen“, 1910; АВТОР: Elsa Beskow (Елса Бесков); ИЛЮСТРАЦИИ: Elsa Beskow; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г;
