Имаше някога един малък човек, който живееше в мъхест пън до едно езеро. Той можеше да поправя обувки и да дялка различни неща от дърво. И много го биваше да лови едри пъстърви в езерото. Къщата му в мъхестия пън беше топла и уютна.
Насред езерото имаше мъничък остров. Там живееше малка жена с децата си. Понякога тя пристигаше при малкия човек с лодка, за да вземе на заем рибарската му мрежа.
Понякога той правеше обувки от хубава дървесна кора за децата ѝ.
Малката жена и децата си имаха къщичка, която толкова приличаше на шапка, че те я наричаха къщата-шапка. Децата обичаха своята къщичка, а майка им я поддържаше спретната и чиста като кралски палат.
Един ден майката каза:
– Трябва да ида до брега да купя прежда, за да ви направя нови дрешки. Ако сте послушни, докато ме няма, ще ви изпека меденки за чая.
Децата обожаваха меденки. Обещаха, че ще са много послушни.
Малката жена прекоси езерото и почука на вратата на малкия човек.
– Може ли да купя прежда от тебе? – попита тя. – Ще взема колкото имаш. Децата по цял ден тичат и се пързалят, катерят и се търкалят. Дрешките им съвсем се износиха.
– Съжалявам – отвърна малкият човек, – но нямам никаква прежда. Питай съседката ми паяк.
Но тя рече, че няма излишна коприна. Малката жена питаше всеки срещнат, но никой нямаше прежда.
Накрая видя едно охлювче. Трябваше се да се наведе съвсем ниско, за да чуе тихото му гласче:
– Тръгни по тази пътека към блатото. Там има повече памук, отколкото можеш да носиш.
Малката жена тръгна веднага. Пътят до блатото беше дълъг, но то цялото беше обрасло с пушица с пухкави бели главици, пълни с памук.
През това време в къщата-шапка децата се чудеха какво да правят, докато мама се върне.
– Сетих се! – внезапно извика най-голямото момче. – Да зарадваме мама като изчистим комина. Снощи паднаха сажди в гърнето за готвене. Пък и ще е много забавно.
Децата събраха съчки и си направиха метлички.
Толкова се забавляваха да се качват на покрива и да слизат в комина, за да го чистят.
Коминът се изчисти, но не и децата. Бяха се покрили с черни сажди от глава до пети.
– Бързо да се измием, преди да се е върнала мама – предложи момичето.
Всички си съблякоха дрешките и се изкъпаха в езерото
Сега бяха чисти, но дрешките още бяха черни като нощ.
Момичето се замисли за миг.
– Да си изперем дрешките както мама прави в деня за пране. Ще запалим огън, за да стоплим вода. После ще ги прострем на слънце да изсъхнат.
И те събраха цяла камара съчки и клони, малки и големи. Запалиха голям буен огън. Толкова се забавляваха, че не забелязаха как пламъците се издигат все по-високо и по-високо.
Малкият човек бе излязъл с лодката си за риба. Както гледаше плувката в прозрачната вода, внезапно надуши дим. Огледа езерото и видя грамадния огън на острова.
Колкото може по-бързо (което беше невиждано бързо, защото беше отличен гребец), той загреба към острова.
Щом децата видяха, че идва, се скриха зад един голям камък. Пламъците вече достигаха къщата-шапка. Малкият човек започна да хвърля вода върху огъня.
– Хей, деца – извика той, – не бойте се. Помогнете ми да донесем повече вода.
Те напълниха заедно лодката с вода и поляха пожара. Наоколо се изви гъст черен дим и скри къщата-шапка.
Когато пушекът се разнесе, къщата-шапка беше изчезнала. Нямаше ни стени, ни врата, ни столове, ни покрив. Стоеше само комина и огнището за готвене. Всичко друго беше изгоряло.
Децата заплакаха безутешно:
– Мама много ще се разсърди и ще е много, много ядосана.
– Вие сте непослушни деца – сгълча ги малкият човек – и сте виновни за тази беля. Сега спрете да плачете и заедно ще направим нова къща за майка ви.
Децата се заловиха за работа – събраха още съчки и клони, а също и брезова кора. От нея става много здрав покрив, който добре пази от проливните дъждове.
Малкият човек беше много сръчен и скоро на островчето се издигна чисто нова дървена къща.
– Още нямаме дрехи – въздъхна момичето.
– Утре ще се занимаваме с това – отвърна малкият човек. – Сега става тъмно и студено. Време е за сън.
Той сложи децата в новото легло и те заспаха дълбоко.
Скоро майка им се върна с лодка, догоре пълна с памук, предостатъчен за нови дрешки.
– Къде е къщата-шапка? – извика тя. – И откъде се взе тази пепел? Ох, какво се е случило!
Малкият човек внимателно сложи малката жена да седне на големия камък и разказа цялата история.
– Загубихме всичко! – въздъхна малката жена. – Нямам пари и няма кой да ми помогне. Ах, какво ще правя сега?!
– Омъжи се за мен! – рече малкият човек. – Ще помагам за децата. Зиме ще живеем в уютната ми къща, а лете тук на слънчевия остров.
Малката жена се усмихна и рече да.
И скоро пастор Кърт ги ожени. Децата носеха красиви нови дрешки на сватбата.
Малката жена и малкият човек бяха щастливи.
Когато малката жена свърши с прането, каза:
– И децата са щастливи.
Щом малчуганите бяха послушни, винаги получаваха почерпка – любимите меденки.
КРЕДИТ: „The children of hat cottage (Hattstugan)“, 1930г.; АВТОР&ИЛЮСТРАЦИИ: Elsa beskow (Елса Бесков); ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г.;
