Горкото Дървено Войниче заскърца жаловито:
– Мамо, мамо, много ми е зле.
Викай доктор Здравков,
спешно, спешно, спешно.
Куклите го сложиха в леглото и се обадиха на кукления доктор Здравков.
Докторът бързо дотича с малката си черна чанта. Отвори я и извади лъжица, флакон и слушалки, за да преслуша сърчицето на Дървеното Войниче.
Разбира се, куклите нямат сърца и доктор Здравков знаеше това. Но се престори, че имат, защото куклите се чувстват много по-добре така.
– Ох, горкия – въздъхна доктор Здравков, – трябва ти масло. Определено много скърцаш.
И докторът сипа в гърлото на скърцащото войниче лъжица черешово масло и лъжица сливово масло.
В случай, че се наложи, остави малко мед и кехлибарени хапчета за кашлица на войничето.
Но не се стигна дотам и на другия ден всички кукли получиха по едно хапче за кашлица, защото бяха вкусни и красиви като бонбони.
Малкият Мечо падна по лице и от нослето му шурна гореща мечешка кръв.
– Мамо, мамо, много ми е зле.
Викай доктор Здравков.
Спешно, спешно, спешно!
Доктор Здравков дотича с малката си черна чанта. Каза на Мечо да легне на земята. Сложи хартийка над мечата уста и студен компрес на челото му, а после го хвана за лапа.
Скоро кръвотечението спря, Мечо си изми лицето и легна да спи.
Парцалената кукла не можеше да пее. Беше яла неузряла райска ябълка и гърлото ѝ пресипна.
Затова се обадиха на доктор Здравков.
– Кажи „Аааа“ – рече доктор Здравков.
– Ааа, ааа – повтори Парцалената кукла.
Доктор Здравков ѝ освети сливиците и после надникна в носа.
– Гърлото не е възпалено – заключи той. – Яла си зелени райски ябълки. Нищо не може да се направи, освен да изчакаш да ти мине. От сега нататък ще ядеш само паднали от дървото плодове.
Малкият Пожарникар пострада сериозно.
Стълбата се счупи, той падна и кракът му се счупи.
Звъннаха на доктора. Ах, колата му е повредена. Затова изпратиха пожарната да го докара и докторът скоро пристигна под звуците на виещата сирена.
– Слуша ли те коляното? – попита докторът, като почука коляното на Пожарникаря.
– Не – отвърна Пожарникаря.
– Така е, защото е счупено – рече доктор Здравков. Донесете ми пръчка, дълга колкото крака.
През това време той извади от черната си чанта няколко ролки бинт, лейкопласт, ножица и блестящ остър нож.
Куклите сложиха Пожарникаря да легне на масата и докторът се захвана за работа. Махна тресчиците и така заглади острите ръбове по крака, че раната направо изчезна. Накрая нежно пристегна крака към пръчката и обясни, че се нарича шина.
– Вече си добре – рече доктор Здравков. – Три седмици не трябва да гасиш пожари. Дотогава ще си съвсем здрав – „здрав като камък“.
Не щеш ли, малкият Клоун хвана шарка. И не само това! Имаше и заушка, лещенка и коклюш. Ама че смешник!
Колко забавно изглеждаше в пижама. Но на него не му беше смешно. Целият беше изринат и подут, ужасно го сърбеше и кашляше непрестанно.
Доктор Здравков каза:
– Ще те излекувам, но ще мине време. Най-малко две седмици.
И после написа рецепта.
А на входната врата залепи голяма бележка, че къщичката е под карантина.
Докторът изпрати на малкия Клоун много портокали, грозде и играчки да се забавлява, докато отново може да играе с другите кукли. И всеки ден му изпращаше по една ябълка.
Един ден Индианеца падна от коня си по време на езда. Тупна върху някакво растение с лъскави триделни листа и внезапно навсякъде започна да го сърби.
Отровен бръшлян!
Страшна напаст за индианци. Обадете се на доктор Здравков!
По телефона доктор Здравков заръча:
– Да се измие веднага с кафяв домашен сапун! По залез слънце ще намина.
Докторът пристигна с два големи флакона розов лосион против отровен бръшлян.
Индианеца не беше тежко пострадал, защото бързо се изми с кафяв домашен сапун.
– Добре – рече доктор Здравков. – Намажи се с лосион и не се чеши. И вече се пази от отровния бръшлян.
През един декемврийски ден зимата пристигна като фурия. Цял ден валя сняг и духа леден вятър. Въздухът беше тъй студен, че превръщаше дъха на пара, сякаш е пушек.
Най-сетне Снежния човек се прибра у дома, свали си ръкавиците и обувките и седна до камината.
Едва сега усети, че левият му крак е ужасно изтръпнал.
Измръзване!
Ужасна болест за снежни човеци!
Знаеше, че трябва да загрее краката си. Бързо ги потопи в студена вода и се обади на доктор Здравков.
Докато пристигне доктор Здравков, десният крак се беше оправил, но левият определено беше премръзнал.
– Няма какво друго да се направи, освен да се наложи с обелки от картоф – заяви докторът.
Снежко легна.
– До няколко дни ще оздравееш – успокои го доктор Здравков. – Стой на топло и се пази от снега.
Зимата се проточи – ставаше все по-студена.
Всички кукли започнаха да кашлят, а хапчетата за кашлица изобщо не помагаха.
– Кажи „Аааа“ – рече доктор Здравков.
После им дезинфекцира гърлата, преслуша им гърдите, напръска им носовете със спрей, прегледа им очите, премери им температурата и раздаде зелени хапчета и ментов чай.
Приготви им и пресен луков сок – наряза на филийки една глава кромид и я смачка с малко захар. Всеки получи по една лъжица. Скоро всички бяха по-добре.
– Стойте на топло – заръча доктор Здравков. – И пийте много вода.
На следващия ден той се върна и ваксинира всички за грип и диария.
– Много малко ще боли – рече доктор Здравков.
Всички кукли бяха храбри като индианци. Не болеше повече от ухапване на комар.
И ето, че до края на зимата всички кукли бяха здрави.
Но един ден… докторът се разболя.
Горкият доктор Здравков беше много болен. Той легна и застена: „Ох, ох, ох.“
Куклите се втурнаха да му помагат. Отвориха черната му чанта и вътре намериха лъжица, флакон, малко памук, фенерче и слушалки. Направиха му лимонада.
Една кукла му пипна челото. Една птичка му измери температурата. Мечо прегледа гърлото му с фенерче. Клоунът се опита да го разсмее.
А Пожарникаря го чукна по колената, за да провери дали се свиват. После една след друга куклите преслушаха голямото му топло сърце със слушалките.
Разбира се, те не можаха да го чуят, защото куклите не чуват. Но се престориха, че могат, за да се почувства той малко по-добре.
Казаха му да пази леглото, за да стане скоро „здрав като камък“.
Парцалената кукла му премери пулса.
– Имаш пулс като на бивол – успокои го тя.
Разбира се, тя не знаеше дали е права, но наистина беше така – пулсът му беше като на на бивол.
Съвсем скоро докторът оздравя, защото всички кукли толкова добре се грижеха за него.
Сега доктор Здравков пак е на крака. Има сили за петима и
Щом усетиш, че си зле,
викай доктор Здравков:
„Спешно, спешно, спешно!“
КРЕДИТ: „Doctor Squash, the doll doctor“ – 1952г., Margaret Wise Brown (Маргарет Уайз Браун); ИЛЮСТРАЦИИ: J.P.Miller; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г.;
