Калинка-Малинка

Една Калинка-Малинка, с червени корави крилца, прошарени с черни точици, кацна на ръката на мъничката Елка.

Елка простря ръчичката си на слънце и я държеше неподвижно, за да не обезпокои малката буболечка.

Калинка-Малинка стоя дълго време спокойна и неподвижна. След това разпери крилца, шавна с тях и рече:
– Боже мой, къде съм аз?
– Ти си почиваш на моята малка ръчичка – каза Елка. – Бъди спокойна и почивай колкото искаш!
– Благодаря ти малко момиченце, аз вече си починах – отговори Калинка-Малинка и почна да се разхожда по ръката на Елчето.
– Откъде долетя. Калинке-Малинке? – попита я Елка.
– Аз ида тук от малката горичка. Живеех си спокойно между тревичките и хубаво ми беше да се качвам по тънките им стъбълца. Но преди малко отнякъде долетя една страшна птица, дори по-голяма от един жълъд и поиска да ме грабне. Аз се заврях между коренчетата на тревичките, но птицата започна да ме търси там с човката си. Тогава аз избягах. Върху твоята ръчичка аз намерих спасение и спокойствие. Кажи ми сега, мъничка Елке, какво добро искаш да ти сторя?
– Нищо, нищо не искам Калинке-Малинке, стига ми и това, дето дойде да ти се порадвам. Ти си много хубава буболечка.
– Слушай, малка Елке! Аз пък ще ида в горичката на малката полянка, между коренчетата на тревичките. Там наблизо, на един буков лист, живее Сънчо. Той е много мъничък, много весел. В ръцете си всякога носи малка китка от горски билки. Който помирише тая китка, веднага заспива сладко и в съня си вижда най-хубавото царство на цветята и на мъничките животинчета. Ако някога не можеш да заспиш, аз ще ти пратя Сънчо с малката си китка. Ти ще я помиришеш, ще заспиш и в съня си пак ще ме срещнеш в розовото царство на цветята, Сега, сбогом!

Пъстрата Калинка-Малинка разпери полека крилцата си, вдигна се и отлетя.