Приказка по класическия филм „Snowman“ (Снежният човек).
Цяла нощ валя сняг.
Джеймс се събуди и не можа да повярва на очите си.
Скочи от леглото и се втурна към прозореца. Всичко бе покрито със сняг – омайно и искрящо бяло.
Момченцето бързо се облече и изтича надолу.
– Обуй си ботушите! – извика мама след него.
Джеймс никога не беше виждал толкова сняг!
С часове си игра и тича нагоре-надолу в градината.
После затъркаля снежна топка.
Топката растеше все по-голяма и по-голяма!
Скоро толкова порасна, че на Джеймс му хрумна чудна идея…
Да направи снежен човек!
Внимателно оформи тялото,
а после изтъркаля нова топка за главата.
Джеймс изтича вкъщи и намери мандаринка за носа,
две въгленчета за очи, зелена вехта шапка и подходящ шал.
Накрая Джеймс украси своя снежен човек с най-хубавата и голяма усмивка.
Беше най-великолепният снежен човек на света!
– Хайде на вечеря! – извика татко.
Цяла вечер Джеймс седя на прозореца да гледа своя хубав Снежко.
Би останал цяла нощ, но стана време да си ляга.
Докато си миеше зъбките, Джеймс погледна за последно своя Снежко.
После се сгуши в леглото. „Дано утре е там – каза си той и потъна в сън.“
Посред нощ Джеймс се събуди и пак се сети за Снежко.
Прокрадна се надолу по стълбите.
И надникна през прозореца да види своя Снежко…
и в този миг стана най-вълшебното нещо.
Снежният човек оживя.
– Здравей, Джеймс.
– Ааааах! Лелееее! – смая се момченцето…
и подаде ръка на Снежко. – Заповядай вкъщи – продължи Джеймс. – Ще те разведа у дома.
– Насам – прошепна Джеймс и отвори вратата на хола.
Снежко много хареса коледната елха,
но се оплака, че огънят в камината е страшно горещ!
– Ауууу!
Затова Джеймс го заведе до хладилника да се освежи.
После обиколиха цялата къща и даже влязоха на пръсти в спалнята на мама и татко….
… и Снежко пробва дрехите на татко!
– Ах, че хубав костюм!
– Хайде пак да излезем навън – предложи Джеймс.
Щом се озоваха в градината, Снежко хвана Джеймс за ръка и се втурна бързо напред…
по-бързо, по-бързо, по-бързо… и…
…те полетяха! Скоро край тях закръжиха още снежни човеци. Прелетяха над града… и поеха към морето…
летяха и летяха напред…
Накрая кацнаха на Северния полюс.
Снежко поведе Джеймс между дърветата към широка горска поляна. Момченцето надникна между еловите клони и не повярва на очите си!
Беше се събрала цяла тълпа снежни човеци,
… а в средата стоеше…
… Дядо Коледа!
– О-хо-хо! Весела Коледа!…
Точно навреме – засмя се Дядо Коледа. – Веселбата тъкмо започва!
Ех, че веселба беше!
Джеймс и Снежко танцуваха през цялата нощ!
Когато блеснаха първите слънчеви лъчи, Дядо Коледа подаде подарък на Джеймс.
– Това за мен ли е? – ахна момчето
и извади отвътре меко синьо шалче със снежни човеци.
– О! Благодаря! – възкликна Джеймс.
и се гушна в Дядо Коледа.
А после беше време да си тръгват.
Джеймс и Снежко се зареяха високо в небето и полетяха към дома.
Когато пристигнаха, почти беше съмнало и Джеймс трябваше да се връща в леглото.
Момченцето не искаше да се разделя с приятеля си, но знаеше, че е време да се сбогуват.
– Довиждане, Снежко!
– Довиждане, Джеймс!
Джеймс погледна Снежко за последно и влезе вътре.
Качи се по стълбите и се мушна в леглото. Щастлив и изморен, той потъна в сън.
На сутринта първата мисъл на Джеймс беше за Снежко.
Скочи и се втурна надолу по стълбите,
профуча край мама и татко…
… отвори вратата и се втурна в градината.
Ала Снежко вече го нямаше.
ККРЕДИТ: Преразказ по класическия анимационен филм „Snowman“ (1970), съставен по комикс на Raymond Briggs (1934 – 2022); ИЛЮСТАРЦИИ: Raymond Briggs; МУЗИКА И ТЕКСТ: „Walking in the air“ Howard Blake; ИЗПЪЛНИТЕЛ: Peter Auty; ПРЕВОД И АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023;
