Вълшебни приказки

Сладката каша

Препоръчва се за възраст над 3 год.
1мин
чете се за

Имало едно време едно много добро, но бедно момиченце, което живеело със своята майка. Веднъж двете останали без никаква храна и детето отишло в гората с надежда да намери нещичко за ядене.

Там една старица срещнала гладното дете, съжалила го и му подарила мъничко гърне. Жената казала:
– Огладнееш ли, ще кажеш на гърнето: „Сготви, гърненце, сготви!“ – и то ще ти свари вкусна сладка каша, а щом му кажеш: „Спри, гърненце, спри!“ – то ще спре само.

Момиченцето занесло гърнето у дома при майка си и го накарало да сготви. И ето – най-сетне двете се спасили от глада и бедността. Вече можели да си похапват сладка каша, когато си решат.

Един ден, когато дъщеричката била навън, майката огладняла и казала:
– Сготви, гърненце, сготви!

Гърненцето започнало да вари каша, а тя яла, яла до насита. Но когато пожелала да накара гърненцето да спре – не могла, защото не знаела вълшебните думи.

А гърненцето не спирало да готви! Кашата преляла, разляла се по пода и скоро кухнята и цялата къща се напълнили догоре. После кашата потекла към съседите и шурнала по улицата.

Хората много се изплашили, защото никой не знаел как да спре гърненцето, освен малкото момиченце, но него никакво го нямало.

Накрая, когато останала една едничка къща ненапълнена с каша, детето се прибрало. То рекло:
– Спри, гърненце, спри – и гърнето спряло.

А хората, за да се върнат в града и да стигнат до къщите си, трябвало да изядат цялата каша.

КРЕДИТ: „Sweet Porridgee“, Austrian Fairy Tales and Legends, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021;

prikazki.eu