Вълшебни приказки

Хензел и Гретел

Препоръчва се за възраст над 3 год.
4мин
чете се за

В края на обширна мрачна гора, всред китна градинка се издигаше една къщичка.

Вътре тракаше голям старинен часовник, който шумно звънеше на всеки кръгъл час.

Там живееха мъничката Гретел и братчето ѝ Хензел.

Веднъж добрата Гретел се качи на столчето, за да извади каквото има за чая.

Братчето ѝ весело заподскача около нея, защото се надяваше, че ще похапнат торта, сирене и още нещо.
– Няма нищо друго – каза сестричката, – освен едно парче от бабиния хляб. Хайде да идем в гората и там ще си устроим пикник под дърветата.

Под клоните на едно вековно дърво те постлаха шарена покривка и наредиха чашите си с чай и хляба. Щом похапнаха, решиха да потърсят диви ягоди и заедно поеха по една пътечка, която водеше към мястото, където растяха вкусните горски плодове.

Напълниха кошничката си догоре и весело се заиграха.

Едно добро горско джудже дотича да им каже, че трябва да побързат, защото скоро ще падне нощта.

Но децата бяха така улисани в играта, че изобщо не го забелязаха.

Скоро слънцето залезе и пойните птички легнаха да спят в гнездата си. В дълбоката вековна гора стана съвсем тъмно, сякаш цялата някой я покри с черно наметало.

Хензел и Гретел започнаха да се озъртат на всички страни. Къде е пътечката за вкъщи?! Ах, в тази тъмнина не се вижда нищо!

Откъм близкия хълм остър лаещ глас на лисица раздра нощната горска тишина.

Ала Ханзел и Гретел не се уплашиха, постлаха на земята меките си пелеринки и се приготвиха да пренощуват в там, защото добрите малки деца не се страхуват от тъмнината.

Докато децата спяха, при тях дойде една вълшебница, за да бди над съня им и да ги пази. Лисицата остана на отсрещния хълм, а всички дребните зверчета също притихнаха и заспаха.

Нищо не заплашваше добрите деца, докато спяха в тъмната гора. На сутринта до тях се промъкна закачливката Зора, шеговито ги поръси с капчици роса и ги събуди с радостни утринни песни.

Щом чуха веселото чуруликане, Хензел и Гретел се надигнаха и разтриха очи. Децата зяпнаха от изненада, защото в края на горската полянка, под клоните на едно дърво, видяха прекрасна къщичка от джинджифилови бисквити.

Хензел беше много гладен, а и Гретел също. Момченцето каза:
– Знам какво ще направя – и тихичко като мишле се прокрадна между розовите ружи към бисквитената къща.

Той си отчупи едно парченце от перваза на прозореца и още едно, също толкова голямо, за сестра си. Една бисквитка падна от голямата зелена врата. Момченцето я вдигна и се огледа за още. Гретел се промъкна при него и двамата заедно захрупаха вкусните бисквити.

Внезапно вратата на къщичката широко се отвори и една страшна вещица със зловещ глас извика:
-Лапайте мишлета, лапайте още и още и още, докато добре се охраните и напълнеете. А аз ще получа още повече вкусни бисквитки, които да окача на вратата.
Малкият Хензел се уплаши и изпусна своя сладкиш, а Гретел му прошепна:
– Тя се кани да изпече и двама ни на джинджифилови бисквити. Хайде, бързо да бягаме!

Ала вещицата препречи пътя им и страшният ѝ глас отново прогърмя:
– НЕ! Аз имам бонбони, стафиди и торта у дома.
И след тези думи ги набута в къщата си през широко отворената врата.

Вътре им поднесе карамелови бонбони и захаросан сладкиш, ухаен и сладък.

Тя щипна бузката на Хензел и промърмори:
– Виждаш ми се слабичък. Отдавна не са идвали деца, румени, налети и дебели. Ах, ах!
После се обърна към момиченцето и рече:
– Я ела насам и ми помогни да пъхна този огромен сладкиш във фурната да се пече.

Ала Гретел се досети какво беше намислила вещицата и затова я попита:
– Как се прави това?
Вещицата се наведе да покаже правилния начин. Тогава Хензел и Гретел я бутнаха вътре и затвориха капака на ужасната пещ.

Гретел умееше да готви и пече, затова знаеше точно колко време е нужно, за да се превърне вещицата в джинджифилова бисквита, хрупкава и ароматна. Точно навреме, Ханзел и Гретел я извадиха.

Злата старица се беше превърнала в голяма джинджифилова бисквита с форма на вещица! В този миг всички деца, които досега беше изпекла на бисквити, се освободиха от нейните магии и радостно запляскаха с ръце.

Децата весело запяха и изпълниха цялата къщичка със звънкия си смях. Затопуркаха из стаите с мънички крачета и ето че в един стар зелен сандък намериха най-голямото съкровище на света.

Всички и до днес живеят там. Ден след ден хрупат вкусни сладкиши и си играят със златото на вещицата в бисквитената къща, сгушена в дълбините на старата гора.

КРЕДИТ: „Хензел и Гретел“ е приказка на братя Грим; ПРЕРАЗКАЗ & АДАПТАЦИЯ: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: Margaret Evans Price, 1916;

prikazki.eu