Приключенията на Петер в боровинковата гора

Рано една сутрин Петер отиде в гората с две кошнички – едната за червени, а другата за сини боровинки.

Днес мама имаше рожден ден и това щеше да е неговата специална изненада.

Петер навлизаше все по-дълбоко в гората. Накрая напълно отчаян, седна на едно пънче и безутешно заплака.

Внезапно усети по обувката си лекичко туп-туп.
– Хей, Петер – разнесе се глас, – не плачи!
Пред него стоеше дребно човече не по-голямо от палец.
– Аз съм крал Боровинко. Ще ти покажа къде растат горските плодове.

Петер толкова се изненада, че направо онемя.

Човечето за втори път го тупна с мъничката си вълшебна пръчица и Петер в миг се смали като него.

Туфите калуна му изглеждаха като храсти, а стръковете трева приличаха на дълги копия.

Ах, колко огромни изглеждаха двете му кошнички! Момчето извика уплашено:
– Сега не мога да нося кошниците!
Но горският цар свирна с уста и изневиделица изскочиха две пъргави катерици. Те метнаха кошниците на гръб и се скриха в гората.

Ах, колко странно изглеждаше наоколо! Всичко беше огромно и различно. Стъблата на папрата се поклащаха като огромни палми. Един жълъд в тревата беше едър като шлем, а до него изпълзя един паяк. Петер много се страхуваше от паяци и му се стори като чудовище, макар и приятелски настроено.

Ръка за ръка, двамата с крал Боровинко продължиха напред и скоро навлязоха в гъста гора.
– Виж ти! – възкликна смаяно Петер. – По тези дървета растат сини ябълки!
Горският крал му отвърна през смях:
– Хей, Петер, не говори глупости! Това са боровинки!

– Ще извикам моите момчета да ти помогнат.
Кралят подсвирна и в миг дотичаха седем хлапета, които радостно посрещнаха Петер. Целите им дрешки бяха посинели от боровинков сок.

– Петер е дошъл да набере боровинки за рождения ден на майка си – рече кралят. – Я да видим колко бързо може да му напълним кошницата.
И малчуганите, бързи като вятър, със смях се изкатериха по дърветата. Беряха боровинки, едни плодчета лапаха, други мятаха долу. Петер също ги опита.

Щом кошничката се напълни догоре, малчуганите наобиколиха Петер и се развикаха:
– Сега е време за игра. Хайде, хайде!
Раз, два, три и момчетата направиха лодка от кора на дърво с кленово листо за платно. Хайде скок, всички на борда!

Петер управляваше лодката и тя плавно се плъзгаше по хладната зелена вода край водни кончета и лилиеви листа. Той съвсем беше забравил за боровинките, когато един от новите му приятели подхвърли:
– Закъсняваме! Госпожа Боровинка отдавна ни чака. Петер, побързай!

Децата скочиха от лодката на брега, сресаха си косичките и си измиха ръцете, които бяха посинели от лепкавия боровинков сок.

Осем кафeникави мишки ги очакваха под едно дърво. Момчетата ги яхнаха като кончета и препуснаха напред под слънчеви и сенчести петна, през туфи мащерка и мекичък мъх. Петер едва успя да си поеме дъх и излязоха на малка полянка. Пред тях се издигаше къщурка, направена от боровинкови клончета.

Отпред на слънце седяха госпожа Боровинка и петте ѝ дъщери. Момичетата чистеха червени боровинки. Те слагаха алените плодчета в голям панер, за да ги сварят с мед.

– Петер! – развикаха се радостно сестричките, когато го видяха.

– Не забравяйте, плодовете трябва да се берат много внимателно! – напомни госпожа Боровинка, която понякога беше строга.

Но момичетата вече късаха плодчетата. Две любопитни калинки долетяха да гледат и децата запяха: „Калинке-малинке, Калинке-малинке..“

Щом кошницата се напълни догоре, децата си измислиха весела игра. Едно след друго се люшкаха на една паяжина като в хамак. Щурчо засвири весело, а три момиченца запяха в хор.

Госпожа Боровинка удари звънчето за обяда и към трапезата хукнаха още гости – жълти пеперуди, мравки и буболечки се завтекоха след децата. Всички хапнаха до насита вкусни боровинки с мед. Петер изяде цели две плодчета.

Дойде време Петер да си тръгва. Момчето благодари на госпожа Боровинка и се сбогува с нейните момичета.

Кошницата му беше толкова пълна, че трябваше да я качат на каручка. Впрегнаха мишките и полетяха напред, макар и не толкова бързо, както на идване.

По пътя надминаха два охлюва, които позеленяха от яд, защото не можеха да пълзят толкова бързо.

Крал Боровинко вече ги очакваше.
– Заведете Петер там, където се срещнахме! – заповяда той на мишките.
– О, не си тръгвай още! – развикаха се боровинковите момчета и Петер помоли техния татко да разреши да изиграят само още една игра.
Кралят се усмихна и поклати глава.
– Става късно и майка ти ще се тревожи. Ще ни дойдеш пак на гости.
– Довиждане! – завикаха братчетата едно през друго, докато Петер се качваше на каручката. – Ела по-скоро!

Хоп! и Петер отново седеше на пънчето. Нямаше и помен от крал Боровинко, от момчетата, не се виждаше дори един миши косъм!
– Май съм сънувал – рече си Петер.
Той погледна надолу и видя двете си кошнички пълни догоре – едната със сини, а другата с червени боровинки.