Новите дрешки на Пеле

Имаше едно момченце, което се казваше Пèле. Той живееше заедно с мама и тате на село в тяхното стопанство. Двете му баби също живееха наблизо.

Пеле имаше мъничко агънце. Всеки ден той се грижеше за него – даваше му храна и си играеха заедно.

Малкото агънце растеше и растеше. Скоро стана голямо, порасна и вълненото му палтенце – пухкаво и дълго.

Пеле също растеше. Скоро стана голямо момче. Но дрешките му вместо да пораснат, окъсяваха все повече.

Веднъж Пеле рече на мама и тате:
– Агнето ми има дълго вълнено палтенце. А моите дрешки станаха малки.
– Да, така е – съгласи се мама. – Палтенцето ти е тясно, а панталонките – къси. Трябват ти нови.
– Ако острижа моето агне – попита Пеле, – може ли от вълната да си направя нови дрешки?
– Да – каза таткото.

Пеле острига дългата вълна на агнето.
– Сега вълната трябва да се изчепка, за да стане пухкава и мека – рече майката на Пеле. – Помоли баба Ела да ти помогне.

Пеле събра вълната в голяма торба и отиде при баба Ела.
– Бабо, трябват ми нови дрешки – рече Пеле. – Остригах вълната на моето агне. Може ли да я изчепкаш?
– Разбира се, момчето ми, но ще трябва да ми помогнеш. Докато чепкам, ти оплеви градината.

Вълната стана пухкава и мека. Пеле благодари на баба Ела, взе торбата и я занесе при другата си баба Аника.
– Бабо, трябват ми нови дрешки – рече Пеле. – Аз остригах вълната. Баба Ела я изчепка. Може ли да я изпредеш на прежда?
Баба Аника отвърна:
– Да, наистина ти трябват от нови дрешки. Разбира се, че ще ти помогна.
– Бабо, и аз ще ти помогна – отвърна Пеле. – Не мога да преда, но мога да наглеждам кравите и телетата.
– Благодаря ти, Пеле – възкликна баба Аника.

Пеле помогна на баба Аника, а тя изпреде от вълната хубава бяла прежда.
– Ето преждата за новите ти дрешки, Пеле – рече баба Аника.
Пеле погледна бялата прежда.
– Иска ми се новите ми дрешки да са в красиви цветове – рече той.
– Синьото е хубав цвят – каза баба Аника. – Помоли татко да ти помогне с боядисването.

Таткото на Пеле боядисваше хамбара.
– Тате, може ли да ми дадеш малко боя, за да боядисам преждата за новите ми дрешки? – помоли Пеле.
Баща му отвърна:
– Преждата не се боядисва с такава боя, а със специално багрило. Ако идеш до магазина, аз ще ти дам парички да си купиш.

Пеле отиде в магазина. Там имаше червена и кафява боя. Имаше и синя и зелена.
– Може ли синя боя за вълна, моля – каза Пеле.

Когато момчето се върна у дома, татко му сложи багрилото във вряла вода. После Пеле потопи преждата в горещата синя вода и я окачи да съхне.

Щом изсъхна, Пеле я занесе на майка си. Тя хранеше малката му сестричка.
– Мамо, виж – рече Пеле. – Баба Ела изчепка вълната, баба Аника изпреде преждата, а двамата с татко я боядисахме. Ще ми изтъчеш ли платно?
– Разбира се, момчето ми – отвърна майката.

Пеле остана да се грижи за малката си сестричка. А майка му изтъка преждата в здраво синьо платно.

Рано на другата сутрин Пеле занесе платното на шивача.

– Моля, господин Шивач, ще ми ушиете ли дрешки от това платно? Аз ще ви помогна. Не мога да шия, но мога да изчистя двора и да нахраня прасетата вместо вас.
– О, Пеле, много ти благодаря – отвърна шивачът. – Тогава ще ушия дрешките още днес.

И така, Пеле се захвана за работа, а шивачът скрои дрешките и започна да ги шие.
Привечер новите дрешки бяха готови. Пеле толкова се зарадва, че веднага се премени.

У дома го посрещнаха мама, татко, баба Ела, баба Аника и неговото агънце.

– Колко хубави дрешки! – зарадваха се всички.
– Бе-е-е – потвърди агнето.
– Благодаря на всички! – каза Пеле.