Слънчовото яйце

В кухината на едно старо дърво живееше малка горска фея, която много обичаше да танцува. През пролетта изпълняваше танца „Слънчице, добре дошло!“, през есента – „Носят се жълтите листа!“, а през зимата – „Сипе се белият сняг!“. Танцуваше и танцуваше, докато накрая толкова се изтощаваше, че едвам пропълзяваше в хралупата си и заспиваше.

През лятото се случват толкова неща, тъй интересни и забавни, че много-много време за танцуване не ѝ оставаше. Всички горски птици бяха нейни приятелки. Ако случайно зърнеше паднало яйце в мекия мъх, тя бързо го отнасяше на разтревожената майка. Всички пойни птички много я обичаха и пееха за нея най-сладките си песни.

Тя вдигна очи и точно над главата си видя как слънчев лъч проблесна през една дупка в облаците.

Шишарко лежеше на едно клонче. Той винаги се закачаше с хората и щом я видя, метна по нея една борова шишарка, която едва не я събори.

– Глупак такъв! – разсърди се феята. – Ще се оплача на Белобрадко, ако това се повтори!
Белобрадко беше стар гном, пазителят на дърветата, и Шишарко се страхуваше единствено от него.

– Дрънкало такова! – отвърна ѝ Шишарко.
– Може пък и да не му кажа! – обиди се малката фея. – Но и на тебе няма да кажа тайната си!
И тя хукна нататък.

Горската фея забърза към блатото. Там живееше Веселата Жаба, която се смееше за щяло и нещяло. Тя държеше малко ресторантче, което също се казваше „Веселата Жаба“. Когато феята дотича, там обядваха един охлюв и един гущер, а приятелят на стопанката, Тъжния Жабок, чакаше да му сервират.

– Феичке, какво да бъде – прясно хайверче от уклейки или салатка кълцан ръждавец? – попита Веселата Жаба. – Имам и задушено с живовляк!
– О, благодаря, но не съм гладна. Сутринта закусих цял лист блатна детелина и още ми тежи – отвърна феята. – Имам важни новини! Чуйте само – слънцето е снесло яйце, което се изтърколило от гнездото право в нашата гора. Елате да видите!

Феята хукна да им покаже яйцето и всички се спуснаха след нея. Дотича и Шишарко със своя приятел. Всички ахнаха, когато видяха яйцето.

– Само си помислете – размечта се феята, – ако скоро се излюпи, ще си имаме наше малко слънце в гората!
– Дано това не се слчи – забуха бухалът от дървото си. – Ако свети денонощно, ще трябва да се преместя. Бу-ху, бу-ху!
– Сигурно отвътре е много горещо – заяви Шишарко, – нали знаете, че вътре в слънцето пламти огън.
Ето че докуцука при тях и Белобрадко.
– Какво става? – попита той.
– Това яйце е на слънцето! – отвърна Шишарко.
– Бу-ху, бу-ху. Скоро ще подпали гората – добави бухалът.
– Трябва да му попречим! Веднага! – възкликна Белобрадко.

– Най-добре ще е ако… а-ха-хах… – избухна в смях Веселата Жаба.
Тя искаше да каже, че е най-добре да се излюпи в потока, но като си представи как нажеженото яйце ще засъска във водата, тъй я досмеша, че не можа да се спре.
– Няма нищо смешно! – пресече я Белобрадко. – Всеки трябва да помогне. Ще изтърколим яйцето във водата.
– Черупката дори не е топла – обяви гущерът, след като внимателно я подуши.
– Ура! – викна Шишарко. – Това не е яйце ами футболна топка! – и здраво я изрита.
– Я не ми ритай яйцето! Ще повредиш пиленцето вътре! – сопна му се феята.
Но Белобрадко вече бе грабнал Шишарко за ухото:
– Ако още веднъж пипнеш яйцето, ще си получиш заслуженото! – закани се той.
В този миг катерицата гризна яйцето и се изкатери по дървото:
– Пфу! – изплю отгоре коричката. – Отвратително!
– Внимавай с яйцето ми! – викна изплашено феята и при нейния вик долетя една чинка да разбере какво става.
– Вижте какво – рече птичката, – това не е яйце, ами южен плод, който се нарича портокал. В топлите страни растат с хиляди – толкова много, колкото шишарките по нашите ели. Това го знам от прелетните птички. Имат сок, който също е оранжев и е много вкусен.
– Сок ли каза? – ахна Шишарко и се стрелна към оранжевата топка. С острата си борова игличка проби дупка в кората, мушна сламката и засмука.
– Ооо, добър е! – заяви той и облиза устни. – Досега не бях пил нещо тъй вкусно.
– Какви ги вършиш! – викна ядосано Белобрадко.
Шишарко веднага подаде сламката на стария гном да опита и той. После раздаде сламки на другите и всички се наредиха край оранжевата топка. Смучеха и повтаряха:
– Ммм, колко вкусно!

Веселата Жаба едва успя да го опита, защото Шишарко я изгъделичка по ребрата и сокът излезе от устата ѝ. Когато спря да се смее, тя предложи:
– Слушай, феичке, може да ядеш безплатно цяла година, ако ми дадеш това буре със сок за ресторанта.
В този миг над тях прелетя една сврака, плесна с криле и изграчи. Всички се разбягаха изплашени. Внезапно птицата се спусна, сграбчи с нокти портокала и отлетя към гнездото си.

Когато свраката отнесе портокала, малката фея избухна в сълзи.
– Не плачи, феичке – зауспокоява я дроздът. – Ако искаш, наесен може заедно да идем в топлите страни, където зрелите портокали висят по дърветата. Толкова си лекичка, че лесно ще те отнеса на гърба си.

Там тя радостно тичаше под слънцето и скоро се сприятели с пеперудите, почти толкова колкото с птичките в нейната гора. Щом огладнееше, тя мушваше сламка в някой едър портокал и си пийваше сок. Лимоните бяха много по-кисели, затова дори не ги докосваше.

Та ако някой ден улучиш някой не тъй сочен портокал, да знаеш че феята е пийнала от него. Надявам се, че няма да се сърдиш много-много за две-три малки глътки портокалов сок.

Макар че феята много харесваше топлите страни, ден след ден тя подканваше слънцето:
– Слънчо, моля те, побързай да огрееш и нашата гора, та да настъпи по-скоро пролетта.

Защото първо трябваше да дойде пролетта, за да потеглят с дрозда към дома. Беше обещала да се върне, защото горските анемонии нямаше да се покажат, ако не ги извика със своя танц „Слънчице, добре дошло!“

Белобрадко и Шишарко тъгуваха за нея. Често-често гномът ходеше да провери дали дроздът не се е върнал, а после мърмореше под нос:
– Не ставай глупак, отде-накъде дроздът ще долети посред зима!
Но дори когато всичко бе покрито със сняг, не спря да проверява.

Когато феята най-сетне пристигна всички толкова се зарадваха, че я наобиколиха с весел смях и заскачаха от радост.

Ала цялата тази горска история започна много по-рано – едно момченце, което се казваше Ласе, отиде в гората за диви ягоди и докато береше, портокалът падна от кутията му за храна на земята.