Хъмпти-Дъмптиадаптация на У.У.Денслоу

Хъмпти-Дъмпти беше гладичък закръглен хлапак с неустоима усмивка и голямо златно сърце в широките си гърди.

Едно-едничко нещо плашеше Хъмпти – да не би да падне и да си счупи крехката бяла черупка. Докато ходеше или тичаше, усещаше как сърцето му се кламбучка. Толкова му се искаше да е съвсем твърд отвътре, че реши да иде при Черната Кокошка за съвет.

Тя беше мъдра и добра – точно такава, от която да потърсиш помощ.
– Баща ти, Стария Хъмпти – рече Черната Кокошка – беше глупав и не отбираше от дума. Нали си чувал песничката за него:

– Та, тъжен край го сполетя, защото беше неразумен и никого не слушаше. Докара се по-зле и от бъркано яйце. Напусто кралят с всичките си хора и коне се мъчиха да го оправят – и Черната Кокошка поклати тъжно глава.

– Онова, което трябва да направиш – продължи тя, като избърса една сълза от синьото си лъскаво око – е да влезеш през съседната врата при Стопанката и да я помолиш да те пусне в гърне с вряла вода. Черупката ти е тъй твърда и гладка, че няма да те заболи, а когато излезеш, ще можеш да правиш какво си поискаш – и до сърцето да се разтресеш, няма да се счупиш, няма даже драскотина да получиш.

Хъмти се търкулна през съседната врата и помоли Стопанката да го пусне в гърнето с вряла вода, защото сега е тъй крехък, че никой няма полза от него.
– Прав си – съгласи се добрата жена. – При това ще те увия в шарено парцалче, та да получиш и пъстра дрешка. Когато излезеш ще си по-лъскав и хубав от великденско яЯйце.

Тя го завърза в ново шарено парцалче и го пусна в медното гърне, което къкреше на огнището.

В началото на Хъмпти му се стори горещо, но скоро свикна и се зарадва, защото от минута на минута усещаше как се втвърдява все повече.

Във водата не стоя много дълго, само докато стана напълно готов и твърд като тухла. Развърза парцалчето и изскочи от гърнето здрав и лъскав като всяко твърдо сварено яйце.

Шарката на платчето се беше отпечатала по него – от глава до пети по тялото му имаше големи червени точки като на цирков смешник.

При лудориите на малчугана, стопанката избухна в смях. Той весело подскочи от масата на стола и от там на полицата над камината. За малко да тупне на пода, само и само да покаже сега колко е здрав. Накрая най-учтиво благодари на добрата жена.

Излезе на слънце, изтича по въжето на простора като същински въжеиграч, защото нямаше търпение да зърне белия свят.

За пътешествията на Хъмпти-Дъмпти дълго може да се разказва. Обиколи Изтока, Запада, Севера и Юга. Преплава всички моретата, преброди всички царства по Земята и цял живот бе щастлив и доволен.

Понякога, точно както смешниците в цирка, си правеше шеги с млади и стари.

Бродеше по света и свиреше на своето банджо весели песни за разтуха на другите. Те забравяха своите мъки и сърцата им се изпълваха с радост.

Но където и да беше, в пек и дъжд, никога не забрави да пее и слави мъдростта на Черната Кокошка и добрината на Стопанката, която го възроди и втвърди, за да устои голямото му сърце на тъгата и да заживее в радост и утеха на другите.