Ласе в градината

Малкият Лàсе нямаше братя и сестри, затова често играеше сам. През един есенен ден той излезе с новата си топка в градината.
– Ще те хвърля чак до небето – извика той.

Но вместо това топката литна към клена. Ласе погледна натам и горе видя странно момче, възседнало дебел клон с топката в ръка.
– Моля те, върни ми топката – помоли го Ласе.
– Ела си я вземи – отвърна момчето.
– Не мога – рече Ласе.
– Опитай – окуражи го момчето. – Обзалагам се, че ще успееш.
И Ласе успя.

Ласе седна срещу момчето на клона, а то извади тръстикова флейта и засвири.
– Много те бива! – удиви се Ласе. – Откъде си?

изпя момчето.
– Къде са родителите ти? – попита Ласе.

изпя момчето, а после продължи:
– Приличам на татко, но също и на мама, за да има и слънчеви дни.
– Нищо не разбрах от твоите думи – смръщи се Ласе.
– Познай как се казвам – засмя се момчето.
– Не мога – рече Ласе.
– Аз съм Септември – отвърна момчето.
– Моля те, Септември, върни ми топката.
– Хвани я, ако можеш – извика Септември и метна топката над Ласе, а тя тупна в цариградското грозде.
После скочи долу със смях и Ласе се спусна след него.

Няколко хлапета цариградско грозде изскочиха от храстите и хукнаха след топката. Скоро се скупчиха и се сборичкаха за нея. А момиченцата цариградско грозде застанаха мирно до храстите.
– Септемви, добре дошъл – поздрави едното. – Пазим малко плодчета за теб.
– Може ли малко и за Ласе? – помоли Септември.
– О, той вечно е тук – засмяха се момичетата. – Толкова много изяде, че го заболя  корема.

В този миг се върнаха цариградските момчета и Ласе видя, че най-голямото носи топката.
– Нямах представа, че живеете в нашата градина – рече той. – Ще ми върнеш ли топката?
– А-а, не! Ти излапа твърде много плодчета от моя храст. Ей сега ще ми платиш за това! Хей-хоп, хвани ме-е! – и момчето метна топката към храстите с френско грозде.

Щом топката тупна, от храстите надникна едно момиченце, окичено с френско грозде.
– Не хвърляй така тази топка – рече тя. – Ще обрулиш всичките ми плодчета.
– Моля те, върни ми топката – помоли Ласе.
– Май е тук някъде – отвърна момиченцето, – но Ласе, моля те да предадеш на майка ти, че френското грозде почти е узряло. Трябва скоро да го обере, защото ако презрее, желето няма да е толкова вкусно.
– Мама каза, че утре ще берем френското грозде – рече Ласе.
– Чудесно! – Бягай тогава да си намериш топката. Май тупна в касиса.

Септември изтича при храстите касис.
– Хей, старче, ето ме тук! Радваш ли се да ме видиш? – провикна се той.
Старият Касис измъкна глава от храсталака.
– Да се радвам ли? – отвърна той. – Плодовете ми едва са зазрели.
– Ами побързай! Татко каза, че скоро ще дойде! – рече Септември.
– Спри да ми вадиш душата! – възмути се старчето. – От година на година лятото все повече се скъсява. Къде се дяна това слънце?
– Извинете, господине, видяхте ли топката ми? – попита Ласе.
– Твоя ли беше тая топка!? – възкликна старчето. – Мили боже, помислих, че с мене е свършено! Метнах я към плашилото.
И след тези думи старчето се мушна пак в храстите.

– Топката е тук някъде – рече Септември. – Я да идем при господин Плашилов, който варди граха.

– Здравейте, господин Плашилов – поклони му се Ласе учтиво, но и малко уплашено. – Да сте виждали топката ми?
– Къш! Къш! – отвърна плашилото. – Искам да добавя, че който я метна, едва не събори капелата ми. Трябва да се внимава! Ако го сгащя…
– Как сте? – попита Ласе учтиво.
– Само гадост и мизерии, слънцето едва се показва и кал до ушите – заоплаква се плашилото. – Направо хванах ревматизъм, та кажи на баща ти тази зима да ме прибере на  сухо.
– Хей, грахчета и бобчета – провикна се Септември, – я да развеселим плашилото! Хайде да изпеем онази песен, дето ви научих.

Ласе не можа и да мигне – дръпнаха го в хорото и заиграха лудо край плашилото. Всички запяха весело с всички сили.

– Къш, къш! Я да се махате! – развика се плашилото ужким ядосано. – Как не ви е срам от годините ми! Не може да се подигравате така със старото плашило! – но накрая господин Плашилов не можа да се въздържи и избухна в смях.

Изглежда топката бе изхвърчала към ябълката. Септември хукна нататък и спря пред госпожа Флорина.
– Здравей, Септември, виждам, вече си тук? – рече тя. – Мили боже, май трябва да побързам ябълките ми да узреят!
– Да сте виждали топката на Ласе? – попита Септември.
– Да не питаш за онова нещо, дето прехвърча и удари една моя ябълка? – попита госпожа Флорина. – Качете се при мен.
– Изпейте ни една песен – помоли Септември.
– Бих могла – отвърна госпожа Флорина. – Но трябва да ми пригласяте, защото гласът ми не е много силен.

И госпожа Флорина запя под звуците на своята лютня, а Септември ѝ пригласяше с флейтата.

– Колко хубава песен! – чу се глас откъм сливите.
Госпожици Сливови им помахаха.
– Елате да опитате плодовете ни – извикаха те и потънаха в спор чий сок е по-захарен.
– Много ви благодаря – рече Ласе, – но обещах на мама да не ям сливи, докато не ми каже.
– Правилно, Ласе – рече Септември. – Трябва да държиш на думата си. Видяхте ли топката на Ласе? – попита той.
– Профуча над главите ни и тупна ей там насред ягодите – отвърна госпожица Рут.
– Едва не припаднах от страх – добави госпожица Ренглота.
– По това време ягодите спят дълбоко – намеси се госпожа Флорина. – Не ги будете.
– Тогава ще изпея съвсем тихичко една песничка, която мама ме научи – обеща Септември. – Ласе, стъпвай внимателно, докато търсиш топката между ягодите.

Щом Септември свърши песента, пристигна господин Крушов.
– Чудесна песен! – поздрави той.
– Чудесни круши! – отвърна с похвала и Септември.
– Благодаря – рече господин Крушов, – но напоследък се поналяха множко и може да ми счупят клоните. Ласе, напомни на баща ти, че ми трябват подпори!
– Разбира се – отвърна Ласе. – Но къде ми е топката?
– Тупна до мен и удари крака ми – рече господин Крушов, – та я изритах нататък.
– Май е тупнала в лехата със зеле – възкликна Септември.
И те хукнаха нататък.

– Здравейте, мадам Зелка, видяхте ли една топка?
– Да, да, наистина видях – отвърна госпожата. – Но преди да ви кажа къде падна, трябва да отгатнете коя е най-именитата дама в градината?
– Предполагам госпожа Слънчогледова? Или мадам Гергина? – рече Септември.
– Ха, че те са просто едни натруфени кокони! – отвърна госпожа Зелева. – Я ме огледайте!
Отгоре приличам на роза и изглеждам така през цялото лято. От мен се готвят толкова гозби! Няма по-полезна от мене.
– Струва ми се госпожа Флорина е най-именитата дама в градината – обади се Ласе. – През пролетта няма по-прекрасни цветове от нейните, а през есента нейните плодове са най-сладки.
– Ама нейните ябълки не стават за питателна храна – пресече го госпожа Зелка. – Е, щом не можете да познаете, няма защо да си губя с вас времето.
И мадам Зелка врътна глава към цветната леха, като загърби своята градина.

Ласе хукна към цветята. Те бяха застанали в редичка с ръце зад гръба.

изпяха те.

– В кой е моята топка? – попита Ласе.
– Познай! – усмихнаха се цветята.
– В госпожица Астра – заяви Ласе.
– В госпожа Гергина – предположи Септември.
– Не, не – отвърна цветята през смях. – Сега ни дължите отплата.
– Как да ни се отплатят? – зачудиха се латинките.
– С песен! – обявиха невенчетата.
– Да, да! Септември, моля те, изпей една песен! – завикаха всички цветя.
– Е, добре, добре – отвърна Септември. – Но за днес ще е последната.
– Може да вземеш лютнята ми – предложи госпожа Флорина.
Чак тогава Ласе видя, че всички градински човечета са пристигнали, за да чуят песента на Септември.

Той пое лютнята, изсвири няколко тона и запя:

– Браво, браво, Септември! – заръкопляскаха латинките и му подхвърлиха топката.

– Хубаво си поиграхме, Ласе – рече Септември. – Може пак да измислим някоя игра.
После хвърли топката и Ласе я хвана с ръчички.
– Септември, не си отивай! – помоли момченцето, ала Септември вече го нямаше.

Ласе се огледа. Градината отново изглеждаше като преди и той се разплака:
– Ласе, не плачи – разнесе се глас. – Макар че сега не ни виждаш, всички сме тук.
Ласе обгърна ябълката с ръчички.
– Ще ми отговаряш ли, когато ти говоря? – изхълца той.
– Разбира се – отвърна госпожа Флорина и пусна една от най-вкусните си ябълки да тупне точно до него.

Ласе весело се засмя и хукна при мама и татко да разкаже всичко, което научи за градината.

Колко богата реколта щяха да имат тази година!