Малката принцеса в гората

Рано, в една чудна лятна утрин, малката принцеса Розмари се събуди и скочи от леглото. Сложи си короната на главата и надникна през прозореца на замъка. През клоните на най-разкошната роза в кралската градина тя видя да проблясват веселите Росни дечица под лекия порив на утринния вятър.

Принцесата радостно се засмя и Росните дечица я чуха. Хукнаха към нея през тревата и я извикаха да си играят.

Бърза като птичка, принцеса Розмари се плъзна по парапета на стълбището и изтича навън в свежата слънчева утрин.

Шестте малки Росни дечица (казваха се Бляско, Дъгичка, Роси, Бисер, Искра и Лъчко) видяха, че тя още не е измита, сресана и облечена. Бързо я заведоха до малкото ручейче, което бълбукаше наблизо. Две Росни дечица измиха лицето и ръчичките ѝ в кристалната вода, а третото нежно я подсуши. Четвъртото среса златистата ѝ косица, петото ѝ обу кристалните пантофки, а шестото ѝ облече алената рокля.

Щом се затопли, Росните дечица изчезнаха някъде. Но от гората изскочиха пет весели хлапета – Горските Мъхчовци – и поканиха принцесата да закусят заедно. Те се казваха Пухчо, Мекушко, Плюшко, Веселушко и Зелено Палтенце.

Заведоха принцесата до една масичка, разположена между корените на вековно дърво. Най-ниските му клони служеха за столчета.

Едно момченце поднесе на принцесата препечена филийка и мляко, второ – желе от малини, трето – медец, четвърто – сладки диви ягоди, набрани в гората.

Докато Зелено Палтенце поднасяше своя вкусен кейк, забеляза, че от върха на дървото ги наблюдава Мустачко – любопитното катериче. Скоро се примъкна и то да опита сладкиша.

След закуска долетя Господин Гарван и кацна на земята. Под крилото си носеше учебник, а очилата му се крепяха на клюна. Той подаде на малката принцеса молив и поръбена със злато плоча. Каза ѝ да седне на тревата под едно дърво. Господин Гарван кацна на един пън, отвори учебника и зачете „Га-га-га!“ Той научи малката принцеса да пише трудните, но много важни думички:

Беше най-хубавият учебен час в живота ѝ!

Катеричето Мустачко наблюдаваше от близкото дърво, предоволен, че той не ходи на училище.

Щом часът свърши, малката принцеса се втурна към гората. През ливадката доприпка мъничко еленче и тръгна с нея. Седем зайци веселушки изскочиха на пътечката и заподскачаха край тях. Мустачко и неговото братче също се присъединиха, но често-често се отбиваха да похапнат къпини. Над веселата групичка птичките кръжаха и чуруликаха.

В късния следобед малката принцеса излезе на покрита с мъх горска полянка, където живееха Гъбките. Само за една нощ те бяха пораснали и разтворили своите алени, бели и кафеникави шапчици. Те помолиха мъничката Розмари да поспре и да им разкаже приказка. И тъй като беше най-милата и любезна принцеса, тя седна на тревата сред тях и разказа на всички историята за големия вековен дъб в кралската градина, който беше преживял страховити бури и беше видял да идват и да си отиват най-смелите рицари и най-прекрасните дами.

Свечери се и притъмня. Многобройните дечица Звездички излязоха със своите фенери да осветят горската пътечка до дома на малката принцеса. Вече ѝ се спеше, защото цял ден се беше смяла, работила и играла. Розмари много се зарадва, когато зърна между дърветата бащиния си палат. Добрите дечица Звездички я бяха завели в безопасност у дома.

Малката принцеса се мушна през дворцовата порта, влезе в палата и се качи в бялата си спалня. Скоро заспа дълбоко, също както животинките, птичките и дечицата на природата, с които бе играла през деня.

Нощният вятър лекичко зашушука в листака, а едно детенце Звездичка цяла нощ бдя над палата.