Вълшебни приказки

Сънчо

Препоръчва се за възраст над 3 год.
2мин
чете се за

Ясна нощ. Луната свети. Малката Елка лежи в люлката си с отворени оченца. Откога се мъчи тя да заспи и все не може! През отворения прозорец тихо лъха напоеният с миризми от хиляди цветя нощен въздух.

Елка не може да заспи. Майка ѝ леко я люлее и пее:

„Дойди, Сънчо, от горица,
хвани Елка за ръчица,
заведи я във горица –
и на меката тревица
люлка цветна направи,
там да нанка до зори!“

Елка слуша песента. Едно оченце затвори, друго отвори – и не може да заспи.

Малката Калинка-Малинка бе кацнала на една роза в Елкината градина. Тя чу песента на майката и рече:
– Моята приятелка не може да заспи. Дойде време да ѝ покажа, че я обичам.

Калинка-Малинка се вдигна високо и отлетя далече зад полето в малката горичка. Там, по клоните, имаше много гнезда, в които сладко спяха всякакви птички.

Калинка-Малинка отиде при стария дъб. На едно широко дъбово листо седеше Сънчо и се люлееше. Той беше много весел.
– Сънчо, защо си толкова весел? – попита го Калинка-Малинка.
– Защо да не съм весел? Всички хора и животни приспах. Не се чува никакъв шум – виж колко е тихо. Аз обичам тишината и затова ми е тъй весело.
– Но аз знам едно дете, което още не е заспало. Майка му те вика да го приспиш.
Сънчо се ослуша:
– Не чувам плача му!
– Не, то не плаче. То лежи спокойно в люлката и мълчи – рече Калинка-Малинка. – Моля ти се, Сънчо златен, иди го приспи – прибави тя.
Сънчо почна по-силно да се люлее на дъбовия лист и да се смее.
– Нямам приспивния букет – рече той.
– Нали всякога го носиш? Защо сега го няма? – попита учудено Калинка-Малинка.
– Аз го нося, когато мина над света да приспивам. Като дойда тук, го хвърлям в горското езеро.
– Сънчо, миличък Сънчо – почна да се моли Калинка-Малинка, – иди из гората, набери друг, само за малката Елка. Приспи я, златен Сънчо, нека в съня си дойде тя в розовото царство на цветята. Там искам да се срещна с нея.

Сънчо скокна от листа лек като перце и извика:
– Сега, сега, Калинке-Малинке, заради тебе всичко ще направя.

Сънчо се разтича по полянката, събра бързо букет от сладките приспивни билки. Взе го в ръка, росен и пресен, и се вдигна над града.

Елка още не спи. Тя слуша песента на майка си и не затваря очи. Отведнъж на прозореца се мярна нещо светло като звезда и изчезна. Една невидима китка се доближи до малкото личице. Елка усети, че цялата стая се изпълни с една чудна, приятна, упоителна миризма Елка погледна майка си, усмихна се и заспа. Сънчо тихо я целуна и си отиде на дъбовия лист.

Елка се унесе в розовото царство на цветята.

КРЕДИТ: Илюстрация на корицата Marion Humphreys Matchitt;

prikazki.eu