Локомотивчето, което успя

Имаше едно време едно чудно Влакче-с-Вагони, което трябваше да прекоси цялата държава, за да закара коледни подаръци на децата отвъд планината. Колелата му бързо звънтяха по железопътната линия и оставяха след себе си релсите да тананикат и тракат.

То беше щастливо Влакче-с-Вагони, тъй радостно заради своя специален товар и щеше да пристигне на последната гара тъкмо навреме за коледното пазаруване.

Но внезапно, точно в подножието на планината,

Локомотивът се счупи, колелетата се плъзнаха още малко нататък, изстенаха жално и замряха безжизнено. Ами сега? Как ще стигне Влакчето отвъд планината? Как ще отнесе коледните играчки за децата?

Парцалени кукли, картонени кукли, порцеланови кукли, плюшени кучета с кръгли очички, и пластмасови котки, и бели плюшени зайчета, и пъстри дървени кончета, и куклени къщи, и куклени мебели, и люлки, и пумпали, и кубчета, и топки, и влакчета, и колички! Ще останат ли тези играчки ей тъй, насред пътя. Ще останат ли децата отвъд планината без играчки за Коледа?

Малкият Влак чакаше, преизпълнен с надежда, че помощ ще дойде и ето – насреща му се зададе огромен и мощен Пътнически Локомотив – целият лъскав и черен, с многобройни бляскави части. Той тъкмо беше изтеглил един много модерен пътнически влак със спални вагони, пътнически вагони и вагон ресторант. Сега се връщаше в депото, като пуфкаше и пафкаше гордо.
– Хей, Славни, Славни Локомотиве! – провикна се Влакчето и всичките му вагончета откликнаха в хор. – Моля те, прекарай ни през планината! Нашият локомотив се счупи, а ние носим коледни играчки за децата отвъд. Молим те за помощ, помощ, помощ, помощ!
Но Славният Пътнически Локомотив изпуфка, изфуфка и издуха ядосано пара:
– Не ми е работа да тегля дребосък като теб! – изфуча той. – Аз тегля само забележителни влакове! Пуф-паф! Дзън-дрън! Ту-туу!
И той свърна по страничната линия, префуча край бедното Влакче-с-Вагони и го остави далече зад себе си напълно безпомощно.

Но Влакчето-с-Вагони не загуби надежда, че някой ще му помогне.

Скоро се зададе голям Товарен Локомотив, който беше изтеглил през планината много дълъг товарен влак и отиваше в депото да почива. Щом го видя, Влакчето извика на Товарния Локомотив и всичките му вагончета откликнаха в хор:
– Хей, Товарни Локомотиве, моля те, прекарай ни през планината! Нашият локомотив се счупи, а ние носим коледни играчки за децата отвъд. Молим те за помощ, помощ, помощ, помощ!
Но Товарния Локомотив изпуфтя и изфуча още по-ядосано от предишния Славен Локомотив и през комина му изригна цял фойерверк ядни искри.
– Гос-с-с-подинчо, с-с-свърших за днес-с-с! – засъска той. – Свърших-за-днес, стига за днес! Свърших-за-днес, стига за днес! Свърших-за-днес, стига за днес! Свърших-за-днес, стига за днес! – и свърна по страничната линия, премина край клетото Влакче-с-Вагони и го остави далеч зад себе си напълно безпомощно.

Но Влакчето-с-Вагони не загуби надежда, че някой ще му помогне.

Скоро се зададе един Локомотив, същият като онзи на Влакчето-с-Вагони. Изглеждаше опушен, ръждясал и прашен и изобщо не пуфкаше. Само въздъхна, изтрещя, изсумтя и замърмори! Но Влакчето му извика и всичките му вагончета откликнаха в хор:

– Хей, Локомотиве, Локомотиве, моля те, прекарай ни през планината! Нашият локомотив се счупи, а ние носим коледни играчки за децата отвъд. Молим те за помощ, помощ, помощ, помощ!
Опушеният Прашен Ръждясал Локомотив въздъхна, изсумтя, изтрещя и замърмори:
– Няма да успея! Не, не-мога! Няма да успея! Не, не-мога! Няма да успея! Не, не-мога! Няма да успея! Не, не-мога! – и свърна по страничната линия, премина край неподвижното Влакче-с-Вагони и скоро го остави зад себе си напълно безпомощно!

И все пак Влакчето-с-Вагони не загуби надежда, че някой ще му помогне.

След много, ама много дълго време се зададе един Съвсем Мъничък Локомотив. Изглеждаше крайно безполезно да се моли за помощ такъв дребосък, но на главата му светеше бляскаво, живо око и той запуфтя и забърза насам, като задрънка с камбанката си възможно най-енергично.

Затова Влакчето извика и всичките му вагончета откликнаха в хор:
– Локомотивче, моля те, преведи ни през планината! Нашият локомотив се счупи, а ние носим коледни играчки за децата отвъд. Молим за помощ, помощ, помощ!

Съвсем Малкия Локомотив никога не беше пътувал далеч от депото. Там по цели дни прехвърляше вагони по линиите, но не можеше да остави децата без играчки за Коледа. Може би все пак щеше да успее?! Затова отговори:
– Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога!

После пое право към Влакчето, закачи се здраво и задърпа, и затегли, и заопъва с все сила. Пълна пара – веднага!

Влакчето-с-Вагони потегли едва-едва, но Съвсем Малкия Локомотив безспир се напрягаше:
– Аз-мисссля-че-мога! Аз-мисссля-че-мога! Аз-мисссля-че-мога!

Бавно и неотклонно той набираше скорост.
– Аз-мисля-че-мога! Аз-мисля-че-мога! Аз-мисля-че-мога!

И ето – вече препускаше по релсите все по-напред.
– Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога!

Най-сетне успя да изкачи планината и радостно изпуфтя:
– АЗ МИСЛЯ, ЧЕ МОГА!

Там, в низината се простираше големият град – градът, където децата очакваха Коледа.

Съвсем Малкия Локомотив потегли надолу забързано и докато се носеше към града, запя весело:
– Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога! Аз мисля, че мога, аз мисля, че мога, аз мисля, че мога!

И всички деца в големия град отвъд планината получиха играчки за Коледа.