Норвегия

Колекцията „Норвежки народни приказки“, публикувани през 1841 – 44 година от Асбьорнсен и Му в Норвегия, включва вероятно най-добре познатите скандинавски приказки извън Скандинавския полуостров. Те многократно са превеждани и адаптирани.

Якоб Грим обявява норвежките народни приказки за превъзхождащи всички останали – гледна точка, която без съмнение се дължи на методите на Асбьорнсeн и Му. Двамата автори редактират събраните устни разкази, за да ги предадат „както един умел народен разказвач, би ги разказал.“

Норвежките народни приказки се състоят основно от вълшебни приказки, хумористични анекдоти и басни. През 1852 Му пише вдъхновен предговор към второто издание на „Норвежки народни приказки“, където отбелязва, че тяхна отличителна черта е хуморът, който може да възникне само по места, където хората живеят в сурова природна среда.

Макар че Му и Асбьорнсен са най-популярните колекционери, те нито са първите, нито най-плодовитите. Първият сборник с легенди се издава още през 1833. Много сборници представят приказки от различни фолклорни области на страната. Записването и изучаването на народното творчество не спира и през XX век.

Литературни норвежки приказки

Повечето произведения от средата и късната част на XIX век, създадени в Норвегия, са повлияни от литературните течения реализъм и натурализъм. Но през 1891 и 1892, Йонас Ли, един от „великата четворка“ в норвежката литература, публикува два тома литературни вълшебни приказки Trold. Историите са пълни с фантазия, символизъм и лиричен мистицизъм – толкова характерни за „На изток от слънцето, на запад от луната“.

Норвежки приказки в България

Може би първата норвежка приказка, публикувана на български език, се появява през 1910 година в книжка 1 на списание „Детска радост“. Това е една от най-известните норвежки приказки „Замъкът Сория Мория“. По-късно, през 1942 г. издателство Хемус публикува сборникa „Златна обувка“ с норвежки приказки, преразказани от Ран Босилек. Следват „Норвежки народни приказки“, издателство Отечество, 1983 в превод на Антония Бучуковска. В послеслова на книгата тя прекрасно обобщава характеристиките на норвежката народна приказка:

… За норвежците кралят е един заможен селянин, в близост с когото също живеят заможни селяни. Дворецът не е нищо друго, освен голяма красива дървена къща, около която са разположени различни постройки. Самият крал седи на стъпалата пред къщата си и надзирава селяните, които работят на неговия чифлик… В Норвегия липсва строгият етикет на наследствената аристокрация…

Своеобразен характер има и фантастиката в норвежките приказки. Рожба на народното въображение са свръхестествени същества, наречени тролове. В съзнанието на народа те са зли духове, съюзени с непознати, опасни природни сили.

В близкото минало на български език са правени още няколко превода на приказките на Асбьорнсен и Му.