Народните приказки заемат централно място в норвежката литература и културен живот. Част от привлекателността на тези истории се дължи и на безбройните илюстрации, създадени от най-добрите художници в Норвегия.

Колекцията „Норвежки народни приказки“, публикувани през 1841 – 44 година от Асбьорнсен и Му в Норвегия, включва вероятно най-добре познатите скандинавски приказки извън Скандинавския полуостров. Те многократно са превеждани и адаптирани.

Якоб Грим обявява норвежките народни приказки за превъзхождащи всички останали – гледна точка, която без съмнение се дължи на методите на Асбьорнсeн и Му. Двамата автори редактират събраните устни разкази, за да ги предадат „както един умел народен разказвач, би ги разказал.“

Момче на бял кон, Theodor Kittelsen, 1907

Норвежките народни приказки се състоят основно от вълшебни приказки, хумористични анекдоти и басни. През 1852 Му пише вдъхновен предговор към второто издание на „Норвежки народни приказки“, където отбелязва, че тяхна отличителна черта е хуморът, който може да възникне само по места, където хората живеят в сурова природна среда.

Макар че Му и Асбьорнсен са най-популярните колекционери, те нито са първите, нито най-плодовитите. Първият сборник с легенди се издава още през 1833. Много сборници представят приказки от различни фолклорни области на страната. Записването и изучаването на народното творчество не спира и през XX век.

Литературни норвежки приказки

Повечето произведения от средата и късната част на XIX век, създадени в Норвегия, са повлияни от литературните течения реализъм и натурализъм. Но през 1891 и 1892, Йонас Ли, един от „великата четворка“ в норвежката литература, публикува два тома литературни вълшебни приказки Trold. Историите са пълни с фантазия, символизъм и лиричен мистицизъм – толкова характерни за „На изток от слънцето, на запад от луната“.

Норвежки приказки в България

Може би първата норвежка приказка, публикувана на български език, се появява през 1910 година в книжка 1 на списание „Детска радост“. Това е една от най-известните норвежки приказки „Замъкът Сория Мория“. По-късно, през 1942 г. издателство Хемус публикува сборникa „Златна обувка“ с норвежки приказки, преразказани от Ран Босилек. Следват „Норвежки народни приказки“, издателство Отечество, 1983 в превод на Антония Бучуковска. В послеслова на книгата тя прекрасно обобщава характеристиките на норвежката народна приказка:

… За норвежците кралят е един заможен селянин, в близост с когото също живеят заможни селяни. Дворецът не е нищо друго, освен голяма красива дървена къща, около която са разположени различни постройки. Самият крал седи на стъпалата пред къщата си и надзирава селяните, които работят на неговия чифлик… В Норвегия липсва строгият етикет на наследствената аристокрация…

Своеобразен характер има и фантастиката в норвежките приказки. Рожба на народното въображение са свръхестествени същества, наречени тролове. В съзнанието на народа те са зли духове, съюзени с непознати, опасни природни сили.

Антония Бучуковска
Норвежки приказки, издадени на български език.

В близкото минало на български език са правени още няколко превода на приказките на Асбьорнсен и Му.

КРЕДИТ: Текстът е създаден по материали от Wikipedia, и The Greenwood Encyclopedia of Folktales and Fairy Tales, 2008 – Donald Haase