Къщичка на хълма

Имало едно време едно прасенце със завита опашчица. Веднъж то рекло на своята приятелка, овчицата:
– Омръзна ми да живея в кочина. Ще построя къщичка горе на хълма.
– Беее! – помолила овчицата. – Може ли да дойда с теб?
– Как ще ми помогнеш? – попитало прасенцето.

– Ще довлека дървените трупи за къщичката – отвърнала тя.
– Добре! – зарадвало се прасенцето. – Точно ти ми трябваш. Хайде да вървим.

Двамата тръгнали[/correct] нагоре. Вървели, вървели и както си приказвали за новата къщичка, срещнали една гъска.
– Добро утро, Прасчо! – поздравила тя. – Накъде сте тръгнали в тази слънчева сутрин?

– Горе на хълма да си построим къща. Втръсна ми да живея в кочина.
– Кря-кряк! – помолила гъската. – Може ли и аз да дойда с вас?
– Как ще ни помогнеш? – попитало прасенцето.
– Ще събера мъх и с човката си ще запуша всички дупчици, за да не вее вътре вятър и да не влиза дъжд.
– Добре! – зарадвали се прасенцето и овчицата. – Точно ти ни трябваш. Хайде, тръгвай с нас!

Както тримата вървели и си приказвали за новата къщичка, срещнали един заек.
– Добро утро, Зайко – поздравило прасенцето.
– Добро утро – отвърнал той. – Накъде сте се запътили в тази слънчева утрин?

– Отиваме горе на хълма да си построим къщичка. Омръзна ми да живея в кочина – отвърнало прасенцето.
– Ах! – скокнал от вълнение Зайко. – Може ли да дойда с вас?
– Как ще ни помогнеш? – попитало прасенцето.
– Ще изкопая дупки за колоните на къщата – отвърнал Зайко.
– Добре! – зарадвали се прасенцето, овчицата и гъската. – Точно ти ни трябваш. Хайде, тръгвай с нас.

Както четиримата вървели и оживено си приказвали за новата къщичка, срещнали един петел.
– Добро утро, Петльо! – поздравило прасенцето.
– Добро утро! – отвърнал петелът. – Накъде сте тръгнали в тази слънчева утрин?

– Ще си построим къщичка. Омръзна ми да живея в кочина – отвърнало прасенцето.
Петелът плеснал три пъти с криле и изкукуригал:
– Ку-куригуууу! Може ли и аз да дойда с вас?
– Как ще ни помогнеш? – попитало прасенцето.
– Ще съм ви часовник – отвърнал той. – Ще кукуригам всяка сутрин и щом пукне зората ще ви вдигам от сън.
– Добре! – зарадвали се всички. – Точно ти ни трябваш. Хайде, тръгвай с нас!

Скоро всички изкачили хълма. Прасенцето намерило дървени трупи за къщата. Овцата ги довлякла. Заекът изкопал дупки за основите. Гъската запълнила всички дупки с мъх, за да не вее вътре вятърът и да не влиза дъжд. А петелът всяка сутрин кукуригал и рано, рано будел работниците.

Най-сетне къщичката станала готова. Тогава Петльо хвръкнал на върха на покрива, изпляскал три пъти с криле и запял:
– Кукуригууу! Кукуригууу! Кукуригууу!