Асбьорнсен и Му

Петер Кристен Асбьорнсен (1812-1885)

Асбьорнсен е роден в Кристияния. Среща Му през младежките си години в подготвителното училище за университета. Започва да следва медицина, но по икономически причини работи като учител няколко години.

Завършва лесовъдство в Германия и служи като лесничей, а после става управител на норвежката торфена индустрия. Той е учен, който пише и превежда научни трудове в областта на естествените науки и история, а под псевдоним публикува готварска книга „Fornuftig Madstel“, 1864.

Йорген Му (1813-1882)

Йорген Му е духовник, поет и фолклорист. Макар че завършва теология през 1839, той става свещеник едва през 1853. През 1875 Му става епископ на Кристиянсан.

Той публикува самостоятелно „Digte“, 1849, а с книгата си „I brønnen og i tjernet“, 1851 поставя началото на норвежката детска литература.

Асбьорнсен & Му

През 1827, десет години след срещата си двамата приятели, вдъхновени от братя Грим в Германия, започват да събират народни приказки. Не е ясно кой от двамата е автор на идеята, но мнозина вярват, че е Му. Счита се, че той има по-силно влияние върху стилистиката, поне в началото, защото изучава естетика, немска и датска литература.

Асбьорнсен и Му споделят идеите на романтичния национализъм, като вярват, че чрез събиране на приказки и издаването им на жив и естествен език, спомагат да се запази основен елемент от норвежкото културно наследство – гласът на „народа“. Издават своята първа малка колекция „Норвежки народни приказки“ през 1841, последвана от нови сборници през 1842, 1843 и 1844.

Езикът и синтаксисът в книгата предизвикват бурна полемика в литературните среди, защото авторите използват автентичния език на народния разказвач, като включват типични норвежки думи и стил. В редакциите си през следващите години, Асбьорнсен допринася много за развитието на съвременния книжовен норвежки език. Ползването на типични норвежки езикови форми, пренебрегвайки датските (датският е книжовният език на Норвегия по онова време), се оказва от ключово значение за развитието на съвременния книжовен норвежки език.

Претоварен от своите духовни занимания през 1865, Му предава сбирката си с приказки и легенди на Асбьорнсен, който продължава да редактира приказките до края на живота си. Той не спира да внася правописни и синтактични изменения, за да отговори на предизвикателствата на родния си език.

Освен в сътрудничество с Му, Асбьорнсен самостоятелно издава два тома легенди „Norske huldreeventyr og folkesagn“, 1845-48.

Това издание оказва огромно влияние в следващите поколения норвежки писатели. Например, драматичната поема „Пер Гюнт“ от Хенрих Ибсен е базирана на приказката „Rensdyrjakt ved Rondene“.