Приказка за Дзедзолаили историята на Пепеляшка от Пентамерон

Живял някога един принц, който бил вдовец. Той имал дъщеря и толкова много я обичал, че гледал във всичко да ѝ угоди. Извикал най-изкусната шивачка на дантели, за да обучи детето на ценното изкуство. Човекът обграждал момичето си с повече любов, отколкото някой може да опише, но скоро повторно се оженил и жена му се оказала ужасно зла.

Новата съпруга веднага намразила завареничето – мятала отровни погледи, все правела криви физиономии и толкова се мръщела, че момичето направо подскачало от страх.

Бедното дете често се оплаквало от мащехата на учителката по бродерии и винаги завършвало с думите:
– Ех, Бог да беше пожелал да си ми майка! Ти си толкова добра и тъй много ме обичаш!

Момиченцето тъй често припявало това, че пуснало бръмбар в главата на шивачката и накрая дяволът я изкушил. Веднъж тя рекла на ученичката си:
– Ако следваш моя план, ще стана твоя майка и ще се грижа за тебе всеотдайно – и не спирала да говори в този дух, но Дзедзола (както се казвало момиченцето) бързо я прекъснала и казала:
– Прости ми, че ти спирам думите насред езика. Знам, че ме обичаш все едно си моя родна майка, затова те моля – научи ме, защото аз не знам – ти ще пишеш, а аз ще се подпиша.
– Така да е! – рекла учителката. – Слушай ме внимателно, дръж ушите си отворени и ще се радваш на най-хубавия хляб от най-бялото брашно. Когато баща ти излезе от дома, помоли мащехата си да ти даде една от онези стари дрехи от големия сандък в килера, защото искаш да запазиш новата си рокля. На нея ѝ доставя удоволствие да те гледа облечена в дрипи и парцали и веднага ще се съгласи. Когато отвори сандъка и ти каже „задръж капака“, ти ще го държиш докато се наведе добре и тогава внезапно ще го пуснеш, а той ще ѝ строши врата. После, добре знаеш, че да те зарадва баща ти, би започнал да сече дори фалшиви монети, та когато сте двамата сами, го помоли да ме вземе за жена – ти ще си щастлива и ще станеш господарка на живота ми.

Щом Дзедзола чула този план, всеки изминал час ѝ се струвал дълъг сто години, докато накрая изпълнила каквото ѝ казала шивачката до най-малката подробност. В началото принцът си помислил, че дъщеря му се шегува, но тя била така настойчива, че се поддал на убедителните ѝ думи. И ето, че се оженил с разкошна церемония за шивачката Кармозина.

Когато младоженците се оттеглили в покоите си, Дзедзола излязла на балкона. Отнейде долетяло бяло гълъбче, кацнало и казало:
– Ако пожелаеш нещо, изпрати по гълъб вест до феите от остров Сардиния и желанието ти веднага ще се изпълни.

Пет-шест дни новата мащеха се грижела всеотдайно за Дзедзола – слагала я да седи на най-хубавото място, поднасяла ѝ най-вкусните хапчици храна и я обличала в прекрасни дрехи. Но скоро забравила услугата, която Дзедзола ѝ направила и я изтрила от паметта си (тъй окаян е умът, обладан от злото!). Мислела единствено за шестте си дъщери, които първо пазела в тайна, но скоро така майсторски обработила съпруга си, че доведениците спечелили неговото благоволение, а родната си дъщеря бащата направо изтръгнал от сърцето си.

И така, днес просто неудачница, а утре вече просякиня, Дзедзола скоро стигнала дотам, че изпаднала от гостната до кухнята, от леглото с балдахин до дървения одър, от разкошните дрехи от злато и коприна, до дрипи и парцали, от скиптър до ръжен. Променило се не само положението ѝ, но и името – никой вече не я наричал Дзедзола, ами Пепеляшка.

Един ден се наложило принцът да замине за Сардиния по важни държавни дела. Преди да тръгне той попитал една след друга доведените дъщери Империя, Коломба, Фиорела, Диаманте, Коломбина и Паскарела какво искат да им донесе оттам. Едната поискала разкошна рокля, друга шал, следващата помади за лицето и игри, за да им минава по-бързо времето. Едната искала едно, а друга – друго. Накрая, и то по-скоро, за да се пошегува с нея, принцът попитал дъщеря си:
– А ти? Искаш ли нещо да ти донеса?
Момичето рекло:
– Нищо, освен да занесеш много поздрави от мен на феите и да ги помолиш да ми изпратят нещо, а ако забравиш – нека стане невъзможно да продължиш пътя си – ни напред, ни назад. Помни това, което казах, защото каквото си постелеш, на него ще полегнеш.

Принцът тръгнал, свършил работата си в Сардиния и купил всичко за доведените дъщери, а Дзедзола я забравил. Но когато се качили на кораба и опънали платната, готови да потеглят за дома, се оказало че не могат да накарат кораба да напусне пристанището. От усилията капитанът ужасно се отчаял, накрая съборен от умората задрямал. В съня му се явила фея и му казала:
– Знаеш ли защо не можеш да напуснеш това пристанище? Защото принцът, който возиш, наруши обещанието към дъщеря си – спомни си за всички други, освен за родната си  кръв.

Щом капитанът се събудил, разказал съня на принца и той ужасно се смутил заради пропуска си. Незабавно отишъл до пещерата на феите. Там предал поздравите от дъщеря си и помолил да ѝ пратят някакъв подарък.

И о, чудо! От пещерата излязла млада фея, хубава като зората. Тя благодарила за сърдечните поздрави на Дзедзола и поръчала да ѝ предаде, че не трябва да губи надежда в любовта. После феята подала мъничко финиково дръвче, лейка и гребло от чисто злато и кърпа от коприна, като заръчала момичето да засади дървото и да се грижи за него с другите неща.

Принцът останал изненадан от подаръка, сбогувал се и отпътувал за родната земя. Когато се прибрал, раздал нещата, които доведените дъщери поискали, и накрая поднесъл подаръка от феите за дъщеря си. Дзедзола направо подскочила от радост. Засадила финиковата палма в прекрасна жардиниера, поливала дръвчето всеки ден, а после почиствала листата му с копринената кърпа.

След цялото внимание за четири дни дръвчето стигнало височината на жена. Тогава от него се появила една фея и рекла на момичето:
– Пожелай си нещо.
Дзедзола отговорила, че би желала да може да напуска къщата, без сестрите ѝ да разберат. Тогава феята казала:
– Когато пожелаеш това, ела до дръвчето и изречи:

После, когато искаш да се съблечеш, само смени последната строфа на:

Един ден имало голям празник в града и дъщерите на шивачката излезли от къщата една след друга, трептящи от вълнение, целите напудрени и начервени, натруфени с панделки, дрънкулки и финтифлюшки, полети обилно с парфюм, окичени с рози и букети. Дзедзола изтичала при палмата и изрекла думите, които феята ѝ казала. Тозчас то я пременило като истинска кралица – седнала на бял кон, заобиколена от дванадесет чудесни пажа. Тя също се отправила натам, където тръгнали сестрите ѝ. Те не я познали, но при вида на невижданата хубавица, устата им увиснали от завист.

И за късмет се случило, че кралят бил на същия площад и останал омагьосан от дивната хубост на Дзедзола. Веднага заповядал на най-доверения си слуга да проучи кое е прекрасното създание и къде живее. Слугата я последвал, но тя усетила капана и хвърлила шепата жълтици, които дръвчето било ѝ дало, за да се забавлява.

При блясъка на златото слугата пламнал от желание. Забравил, че трябва да следи белия жребец и се хвърлил да събира от прахта парите. А тя в галоп пристигнала в къщата и се преоблякла, както феята ѝ казала.

Скоро се прибрали онези харпии, сестрите ѝ, и за да я дразнят и оскърбяват, разказали до най-малките подробности чудните неща, които се случили на празника.

През това време слугата се върнал при краля и разказал за жълтиците. Щом чул за глупостта му, кралят ужасно се ядосал и в гнева си рекъл, че е проиграл едничката му радост за няколко петака. Заповядал му на следващия празник непременно да разбере коя е прекрасната девойка и къде гнезди хубавата птичка.

Дошъл следващия празник. Сестрите пак излезли, целите натруфени и окичени безвкусно, като оставили презряната Дзедзола до огнището. Но щом останала сама, тя изтичала до вълшебната си палма, изрекла думите като преди и о, чудо! – изневиделица се появила цяла купчина девойки – едната с огледало, другата с флаконче тиквена вода, едната имала в ръката си маша, а другата – помади и червило, едната – фиби, другата пък гребен, едната – рокля, другата – огърлица и обеци.

Девойките я заобиколили и скоро Дзедзола заблестяла като слънце. Качили я в каляска с впряг от шест коня, заедно с кочияш и пажове в ливреи. Тя пак отишла при сестрите си – разпалила завистта в сърцата им и пламъци в гърдите на краля.

Щом си тръгнала, кралският слуга пак поел след нея. За да не я хване, тя му хвърлила цяла шепа перли и диаманти. Преданият човечец пак не успял да устои – втурнал се да ги събира, защото не били нещо, което може да се подмине. Дзедзола успяла да се прибере и се преоблякла бързо в старите си дрехи като миналия път. Слугата, съвсем засрамен се явил пред краля, който казал:
– Мисли му, ако не откриеш онова момиче! Ще заповядам да те пребият с камшици и толкова ритници по задника ти, колкото косми има в брадата ти.

На следващия празник, щом тръгнали сестрите ѝ, Дзедзола пак отишла до финиковото дръвче. Повторила вълшебните слова и веднага била разкошно пременена, качили я в златна колесница с толкова слуги около нея, че заприличала на арестувана и заобиколена от охрана.

След като разпалила завистта и възхищението на сестрите си, тя си тръгнала, последвана от кралския слуга. Но този път човекът сякаш бил привързан с двойна връв за нейната карета! Щом видяла, че неотлъчно я следят, Дзедзола извикала на кочияша:
– Карай бързо! – и той подкарал впряга в такъв галоп, че в бързината от крака ѝ се изхлузила нейната пантофка – най-разкошната и хубава, която можете да си представите.

Слугата, като не успял да проследи каляската, която вече се стопявала в далечината, се навел и прибрал пантофката. Предал я на краля и му разказал какво се случило. Кралят я взел и казал:
– Ако основата е тъй красива, какъв ли е палатът? О, прекрасни свещници – свещите, които носите направо ме изгарят и душата ми пламти! Ах, прекрасна стръв, окачена на примката на любовта, с която ме плени! О чудо! Аз те прегръщам и приемам – животът ми става все по-сладък от единственото твое, което притежавам.

После кралят извикал секретаря си и му заповядал тържествено да обяви с тромпети и фанфари, че всички жени в земите му са поканени на пиршество в двореца!

Дошъл уреченият ден и мили боже! – какво угощение било! Откъде се взели всички тези пайове и торти?! Откъде се появили всичките сладкиши и бисквити, равиоли и спагети предостатъчни за цяла армия? Всички дами били там, най-различни и най-разни – благороднички и простосмъртни, бедни и богати, млади и стари, привилегировани и безправни. Когато всички си похапнали, кралят се изправил и обявил, че една след друга – всички трябва да пробват пантофката, за да открие по обувката, дамата на която принадлежи.

Но пантофката не прилегнала на ничий крак и кралят направо изпаднал в отчаяние. Въпреки това накарал всички да замълчат и казал:
– Утре отново каня всички на угощение, но ако ме почитате и сте ми предани, разгласете, тук да се сберат всичките жени в кралството, каквито ще да са!
Тогава принцът се обадил:
– Аз имам дъщеря, но мястото ѝ е до огнището, защото е презряно и окаяно същество. Не ѝ приляга да седи на масата, където Ваше Височество се храни.
Но кралят рекъл:
– Нека тя да е начело на утрешния пир, защото това е моето женаие.

И така, всички се прибрали и пак пристигнали на следващия ден. Дзедзола дошла с дъщерите на Кармозина. Щом кралят я видял, разбрал, че е онази, за която тъй копнял, но успял да скрие своите мисли. След угощението дошло време да се мери и пантофката.

Когато Дзедзола обула пантофката, кралят се втурнал към нея, все едно желязна мушица се устремява към магнит. Той хванал Дзедзола за ръка и я повел към трона, където положил корона върху главата ѝ. Заповядал на всички да се поклонят и да приветстват новата кралица. Сестрите направо позеленели от завист и не успели да сдържат своята мъка. Затътрили се към дома заедно с майка си и въпреки желанието си признали: