Джанбатиста Базиле

1566 – 1632
Италия

https://en.wikipedia.org/wiki/Giambattista_Basile

Giambattista Basile

Една от най-ранните колекции народни приказки в Европа, събрани от орални източници е Пентамерон на Джанбатиста Базиле, публикувана посмъртно през годините 1634-1638 г. Оригиналното име на сборника Cunto de li Cunte Приказка за Приказките и се състоял от пет групи истории.

Базиле (1575-1632) очевидно е чул тези приказки в Неапол и ги записал в Пентамерон. Книгата е публикувана на неаползки диалект/наречие, която за съжаление я превърнала в относително недостъпна, дори за четене от хора, познаващи другите италиански диалекти. Едва през 1742 тя е преведена на болонски диалект, а през 1747 на италиански. През 1846 Феликс Либрехт я превежда на немски, а предговърът на книгата пише един от братята Грим, Якоб Грим. Когато братята Грим се запознавали с колекцията на Базиле били твърде удивени да разберат, че толкова много от „техните“ германски приказки са били записани в Неапол близо два века по-рано.

Твърде пищният стил на прозата в Пентамерон може да прозвучи малко чужда/да се стори далечна на читателите. Очевидно Базиле обожавал местния език и идиоми и вероятно много се е забавлявал да украсява своята версия на Пепеляшка с изобилие искрящи и понякога непристойни метафори и изобретателни остроумия. Силата/Въздействието на подобни игри на думи и патос понякога не успяват да се предадат в превода, но въпреки това, когато се четат приказките все още се усеща жизнената реч на Базиле.

Трябва да се отбележи, че Пепеляшката ан Базиле не е първата поява на тази история в Европа. Например проповед в Страсбург през 1501 прави сериозни референции към тази приказка. Въпреки това, от историческа и естетическа гледна точка се приема, че това е първият цялостен разказ на любимата история в Европа.

Произведения