Имало някога един беден човек – тъй беден и дрипав, че едва свързвал двата края и често вечер лягал без да сложи и залък в уста. Веднъж той си отишъл за риба. Метнал рибарската си мрежа в мътните води на реката и когато я извадил, видял, че вътре се е хванала чудно красива водна жена. Стреснал се беднякът и отскочил назад, но тя го успокоила и с нежен глас казала:
– Заведи ме у вас.
– Не бива – отвърнал беднякът. – Живея при роднини и ако дойдеш с мене, ще изгонят и двама ни. Толкова съм беден, че едва смогвам сам да се изхраня.
– Тогава – рекла жената – да се настаним в онази запустяла къща в края на селото.
Речено-сторено. Настанили се двамата в порутената къщурка и вечерта легнали да спят. В тъмна доба водната жена станала и с невиждано вълшебство сътворила чудни неща – превърнала бедняшкия дом в огромна къща, добавила обори, пълни с домашни животни, ниви, градини, робини и какво ли не още.
На сутринта голтaкът се събудил и не можал да повярва на очите си. Съпругата му пристъпила към него и казала с усмивка:
– Мили мой, всички тези богатства са наши и може двамата да живеем радостно и честито, стига да обещаеш никога да не ходиш там, където ме улови.
Беднякът, зачуден, отвърнал:
– Че защо да ловя риба, когато сме толкова богати!
Дълго време двамата живели точно както водната жена казала – радостно и честито.
Един ден новият богаташ видял рибарската си мрежа, захвърлена в един ъгъл. Без да мисли за обещаното, нехайникът отишъл на реката и я метнал баш на онова място, където преди много години изтеглил прекрасната си съпруга.
А щом изтеглил мрежата… ама, че чудо! Вътре видял друга водна жена, сто пъти по-хубава от неговата. Очи не можел да откъсне от нея! Дълго стоял и я гледал в захлас, накрая със смирен глас промълвил:
– Прекрасна хубавице, ела с мен в селото.
А тя отвърнала:
– С радост ще дойда, ако убиеш жена си!
Грабнал той острото си копие, отишъл в гората и пробол едно дърво муломбе. От червения дървесен сок копието се обагрило, сякаш е оцапано с кръв. Върнал се при реката и за доказателство показал оръжието.
– Не – поклатила глава хубавицата – това не е кръвта на жена ти, а дървесен сок.
Тогава той се върнал у дома и убил една млада робиня. Но щом хубавицата видяла копието, отново поклатила глава:
– Не, убил си някоя робиня, вместо жена ти!
При тези думи той пак се върнал у дома и този път забил копието право в сърцето на жена си.
В миг всичко изчезнало – къщата, оборите, нивите, градините и робините. Сякаш вдън земя пропаднали и двете водни жени.
А несретникът пак останал сам-самичък, гол и бос, още по-окаян клетник от преди.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Беднякът и водната жена, приказка на ламба“, преведена от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
