Вълшебни приказки

Сенсион, индианското момиче

Препоръчва се за възраст над 17 год.
3мин
чете се за

Имало едно време един женен човек, с невиждано красива дъщеря. Семейството живеело в колиба от клони и палмови листа, която били направили сами съвсем наскоро в живописната лагуна Сагуа ла Гранде.

Младата красавица се казвала Асенсион, ала родителите ѝ нежно я наричали Сенсион. Имала същата кожа като баща си, с цвят на плътно ароматно кафе, но в чертите на лицето ѝ личала смесица от бяла, черна и индианска кръв. Хората често я наричали „индианското момиче“ заради смолистите копринени коси, стегнати в две дълги плитки, които изящно се спускали по раменете ѝ. Омаяни от неземната ѝ красота, не един и двама млади се влюбили в момичето, но тя се отнасяла към всички надменно и високомерно.

Измежду многото ухажьори имало един младеж, когото родителите на Сенсион никак не харесвали. И колкото повече не го искали, толкова повече младите прекарвали заедно.

За да държат дъщеря си настрани от настойчивия млад човек, родителите се преместили в Сагуа ла Гранде. Ала скоро момъкът открил къде е новият дом на неговата любила. Много пъти те се срещали тайно в горичката до лагуната, разменяли си страстни погледи и любовни думи.

Един следобед майката отишла за вода до лагуната. Тъкмо щяла да си тръгва, когато дочула познати гласове. Огледала се и за свое изумление видяла двамата влюбени.
– Как се осмеляваш да престъпваш майчината воля? – попитала старата жена с треперещ глас от мъка и възмущение. Щом младежът чул нейните сурови думи, почервенял от срам и избягал веднага.

Ала Сенсион не постъпила като него. Кръвта ѝ кипнала от думите на майка ѝ, а сърцето ѝ задумкало бясно от гняв.
– Мамита, унижаваш ме пред очите на моя любим! – извикала тя. – Никога повече не прави така! – и без да помисли, разтворила десница и зашлевила майка си през лицето.
– Проклета да си, дъще! – прошепнала старицата, а очите ѝ се налели със сълзи. – Господ ще те накаже.
Щом изрекла тези думи, станало чудо. Ръката на Сенсион залепнала за майчиното ѝ лице.

Няколко дена Сенсион не била на себе си и накрая угриженият баща довел един прочут лечител. Той опитал всичко – от церове до молитви, но уви, всичко било напусто.
– Няма друг начин – рекъл накрая лечителят. – Трябва да отрежа ръката.

По време на болезнената операция Сенсион нито викала, нито плакала. Стояла хладна и равнодушна. Когато лечителят приключил, превързал ръката ѝ с марля. Тя станала и без дума да продума излязла. Бавно поела към лагуната, но не спряла на брега. Продължила напред, докато водите я покрили до нозете, раменете и накрая главата. Тя изчезнала завинаги в лагуната.

Скоро след това бащата умрял. Майката живяла дълги години и си изкарвала прехраната като плетяла изящни шапки от палмови листа. Старицата вечно закривала лявата страна на лицето си, за да не се вижда ръката на Сенсион, която изсъхнала с времето, но останала там, залепена до сетния ѝ ден.

Легендата разказва, че точно в полунощ всеки пръв петък по пълнолуние прекрасната Сенсион се надига от лагуната по-хубава от всякога. Дългите копринени плитки още се спускат по раменете ѝ изящно. Тя протяга ръце към небето, сякаш моли Бог за пощада. А на ръката, с която посегнала, още седи превръзката на лечителя, вместо десницата ѝ.

Казват че тази история се случила в края на 1814 година, скоро след като Сагуа ла Гранде била открита в северната част на Куба.

ПРЕВОД: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu