Вълшебната жаба

Някога, много отдавна, живял един мъдър и богат човек. Той имал син на име Ханина, който вече бил пораснал и оженен. Веднъж бащата изпратил на сина си съобщение да дойде незабавно. Когато Ханина пристигнал, заварил баща си и майка си тежко болни.
– Сине – рекъл баща му, – ние скоро ще умрем. Не тъгувай, защото така ни било писано. Ние бяхме спътници в живота и получихме благословията да си тръгнем заедно от този свят. Съблюдавай, както по традиция е редно, седемдневния траур. Той ще свърши в навечерието на Пасха. Иди тогава на пазара и купи първото, което ти предложат, без значение какво е, и без значение колко ти поискат. Каквото и да бъде, ще ти донесе благоденствие в бъдеще. Сине, послушай думите ми и всичко ще се нареди добре.

Ханина обещал да изпълни странното желание на баща си и всичко станало както старият човек предрекъл. Остарелите съпрузи починали същия ден, погребали ги заедно и след една седмица траур, в деня преди Пасха, Ханина се отправил към пазара, чудейки се какво ли ще се случи.

Едва стъпил на площада, където били изложени най-различни стоки, когато възрастен човек го доближил. В ръцете си носел сребърно ковчеже с много странен вид.
– Сине, купи го – помолил той – и ще ти донесе късмет и добра сполука.
– Какво има вътре? – попитал Ханина.
– Това не мога да ти кажа – бил отговорът. – Наистина не мога, защото не знам. Само купувачът може да отвори ковчежето след полунощ, когато започва Пасха.

Разбира се, Ханина останал много впечатлен от тези думи. Всичко ставало точно както баща му предрекъл.
– Колко струва?
– Хиляда жълтици.
Това била огромна сума – почти всичко, което Ханина притежавал, но той държал да спази своята клетва. Дал парите и отнесъл ковчежето вкъщи. Положил го на масата и точно в полунощ, когато започнала Пасха, го отворил. В него имало по-малко ковчеже, а щом отворил и него, отвътре пъргаво изскочила една жаба.

Жената на Ханина била горчиво разочарована, но дала храна на жабата, която лакома излапала всичко. Толкова много ядяло животното, че след осем дни, когато празникът свършил, била вече огромна. Ханина направил кутия за странното си притежание, но скоро кутията отесняла и трябвало да направи още по-голяма.

Ханина бил направо изумен, защото жабата така ядяла, че едва оставала храна за него и жена му. Но те не се оплаквали, въпреки че трудностите им растели с всеки ден. Наложило се да заложат всичко, което притежават, за да изхранват жабата и скоро останали без пукната пара. Накрая куражът на съпругата се изчерпал и тя безутешно заплакала.

За нейно удивление жабата, която вече била по-голяма от човек, проговорила с човешки глас:
– Чуй ме, жено на достойния Ханина. Вие се отнесохте с мен добре. Затова искайте от мен каквото пожелаете, а аз ще изпълня вашите желания.
– Дай ни храна – изхлипала жената.
– Така да е – отвърнала жабата и в този миг се почукало на вратата и им донесли огромна кошница с храна.

Ханина все още мълчал и затова жабата го попитала той какво желае.
– Жаба, която умее да говори и да прави чудеса, би трябвало да е мъдра и учена – отвърнал Ханина. – Искам да ме дариш с познание.

Жабата се съгласила, но начинът на преподаване бил невероятно странен. Тя изписала цялото познание на седемдесетте познати езика на хартия. После накарала Ханина да я глътне. Той я послушал и усвоил всичко, дори езика на зверовете и птиците. Хората започнали да го почитат като най-учения мъж за своето време.

Веднъж жабата отново проговорила.
– Наближи денят – рекла тя – в който трябва да ви се отплатя за всички добрини, които сторихте за мен. Наградата ще е огромна. Елате с мен в гората и ще станете свидетели на чудеса.

Много рано една сутрин Ханина и жена му тръгнали след жабата и тримата представлявали доста странна гледка. Щом пристигнали в гората, жабата извикала със своя квакащ глас:
– Сберете се при мене, вие, горски обитатели от пещери и потоци и изпълнете моята заповед. Донесете скъпоценни камъни от дълбините на земята, от корените и тревите.

Извила се дълга процесия. Стотици птици долетели с чуруликане, хиляди буболечки допълзели от дупките си във земята и всички животни в гората, от най-дребното до най-голямото, се отзовали на призива на жабата. Всяка група носела подарък и го поставяла в нозете на Ханина и жена му, а те стояли направо изумени. Скоро пред тях се струпала огромна купчина скъпоценни камъни и билки.

– Всичко това ви принадлежи – рекла жабата, като посочила към скъпоценностите. – Еднакво ценни са и коренищата и билките, защото могат да лекуват всички болести. Понеже изпълнихте бащината воля и предано се грижихте за мен, сега сте възнаградени.

Ханина и жена му благодарили, а после съпругата попитала:
– Може ли да узнаем кой си ти?
– Да – отвърнала жабата. – Аз съм вълшебник, син на Адам, надарен със силата да се превръща в каквото пожелае. Сбогом!

След тези думи, жабата започнала да се смалява и смалява, докато станала голяма колкото най-обикновена жаба. После скочила в потока и изчезнала, а след нея всички горски обитатели се заели с обичайните си занимания.

Ханина и жена му се прибрали у дома със своите съкровища. Прочули се с богатството, с мъдростта и щедростта си и живели щастливо с всички хора много, много години.