Вълшебни приказки

Рики-Бака

3мин
чете се за

Имаше едно момче на име Рики, което означава „силен“, но хората го наричаха Рики-Глупака, или на японски Рики-Бака, защото бил роден да остане завинаги в своето детство. По тази причина всички се отнасяха добре с него – дори когато подпалил къща, като поднесъл горяща клечка кибрит към завесата за комари, а после, при вида на пламъците, пляскал радостно с ръце.

На шестнадесет години той израсна висок и силен, но умът му си остана завинаги в щастливата възраст на двегодишен. Затова играеше единствено с най-малките деца. По-големите – между четири и седем – не се занимаваха с него, защото не можеше да усвои техните песни и игри.

Любимата му играчка беше една градинска метла, която често яздеше като конче. С часове търчеше нагоре-надолу по стръмнината пред моя дом, с непрестанни изблици на смях. Най-сетне този шум започна да ни пречи и аз трябваше да му кажа да си намери друго място за игра. Той се поклони смирено и си тръгна наскърбен, като влачеше метлата подире си.

Добродушен през цялото време и съвсем безопасен, стига да не играе с огън, той рядко ставаше причина някой да се оплаче от него. Важността му в живота на нашата улица бе не по-голяма от тази на куче и когато накрая изчезна, аз дори не усетих. Изминаха много месеци, когато една случка ми напомни за Рики.

– Какво става с Рики? – попитах тогава старият дървар, който доставяше дърва за огрев в квартала, защото си спомних, че Рики често му помагаше да разнася дървата.
– Рики-Бака ли? – отвърна старият човек. – Ах, Рики се спомина, бедното момче!… Да, почина внезапно преди близо година. Докторите казаха, че имал някаква болест на мозъка. Но сега за клетия Рики се разказва странна история.

Когато Рики починал, майка му написала името „Рики-Бака“ на лявата му длан, като изписала Рики с китайски йероглиф, а Бака с кана. И изрекла много молитви за него – молитви да се прероди без заболяване.

И ето, преди три месеца, в почитаемия дом на Нанигаши-Сама в Коджимачи, се родило момченце със същите символи на лявата му длан. Буквите били съвсем ясно изписани – „Рики-Бака“!

Семейството разбрало, че раждането е отговор на нечии молби и започнали проучване. Най-сетне един продавач на зеленчуци им занесъл новината, че имало едно глуповато момче, наречено Рики-Бака от квартала Ушигом, което починало миналата есен. Хората изпратили двама слуги да открият майката на Рики.

Кагурадзака и моста Ушигом към палата Едо, Utagawa Hiroshige, 1840; Източник Wikipedia

Двамата намерили жената и ѝ разказали какво се е случило. Новината я зарадвала безмерно, защото домът Нанигаши е много богат и прочут. Но слугите казали, че семейството на Нанигаши-Сама са много сърдити заради думата „Бака“ на ръката на детето.
– Къде е погребан твоя Рики? – я попитали слугите.
– Погребан е в гробището Дзен-доджи, – отвърнала тя.
– Моля да ни дадеш малко пръст от гроба му, – поискали те.

Жената отишла с тях до храма Дзен-доджи и им показала гроба на Рики. Те взели от там мъничко пръст, увили я във фурошики и дали на майката на Рики малко пари – десет йени

– Ама защо им е трябвала тази пръст? – попитах аз.
– Ех, – отвърна старият човек, – кой би искал детето му да порасне с такова име на ръката си. А няма друг начин да се премахне такъв символ от ръката на дете, освен да се натрие кожата му с пръст, взета от гроба на тялото от предишното раждане…

КРЕДИТ: Riki-Baka, Lafcadio HearnKwaidan: Stories and Studies of Strange Things – 1904;  ПРЕВОД от английски Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Суми-е – старинна традиционна рисунка от Япония.

Всичкитворби