В прастари времена търговците пътували от град на град, но в пустошта върлували бандити и затова не смеели да се движат сами, а само на групи. Веднъж един човек не успял да си намери спътници и потеглил сам. По пътя наистина го пресрещнал разбойник. Препречил му пътя и извикал:
– Ти кой си?
– Търговец.
– Сам ли си?
– Не, другарите ми изостанаха, но скоро ще ме настигнат.
В далечината наистина се показал друг търговец, но щом видял какво става пред него, бързо се мушнал в храстите. Пред очите му разбойникът заклал клетия пътник и го заровил под едно дърво тиринго, отрупано с едри златисти плодове. После взел цялата стока и си заминал.
Докато гледал страховитата сцена, пътникът се тресял от ужас. Бил тъй изплашен, че дълго не посмял да излезе и все си повтарял: „Как ще продължа нататък?! Може и мен да убият.“ Накрая успял да надмогне ужаса, преминал край дървото тиринго и продължил пътя си.
Когато влязъл в първото село, бил толкова разстроен от преживелицата, че едва говорел. Хората го попитали:
– Вие, търговците, сте толкова весели, а ти си тъй мрачен! Какво се е случило?
Клетникът стреснато ги изгледал и се почудил: „Дали да им кажа?“
Не издържал и разказал как станал свидетел на страховитото престъпление. Щом чули историята, хората се досетили, че убиецът живее в тяхното село и завели търговеца при своя владетел да му разкаже всичко.
Когато търговецът млъкнал, владетелят гневно извикал:
– Престъпникът трябва да се накаже – и наредил да се съберат всички. Изправил се пред множеството и заговорил високо:
– Бащи и майки, братя и сестри, слушайте всички! Дъщеря ми заболя тежко и само свежи плодове тиринго могат да я излекуват. Който ми донесе тиринго от пустошта, ще бъде възнаграден пребогато.
Всички се чудели:
– Кой ще посмее сам да обикаля пустошта? Като нищо може да го убият разбойници – но не казали нищо.
Владетелят знаел, че само разбойник ще се осмели да броди сам и ето – един човек се провикнал:
– Ваше Величество, аз ще донеса тиринго!
Подмамен от щедрата награда, разбойникът се върнал при дървото, където бил погребал търговеца, защото това било единственото тиринго наоколо. Откъснал два плода и ги занесъл в дома на владетеля.
– Ваше Величество, донесох плодовете, които ще излекуват дъщеря Ви. Моля да ги приемете.
– Благодаря ти! Ще извикам цялото село, искам да ги получа пред всички и да ти връча наградата.
Всички се събрали пред царския дом. Там ги очаквала наредена богата трапеза и хората весело насядали. Владетелят се изправил и рекъл тържествено:
– Този човек наистина спази своето обещание. Каза, че ще донесе тиринго и наистина го направи. Какъв щедър подарък! Искам да го получа пред очите на всички ви!
Хората очаквали, че в замяна човекът ще получи наградата и притихнали развълнувани!
Разбойникът извадил от торбата златистите плодове и те наистина били тиринго, но щом владетелят ги поел в ръце, в миг се превърнали в два човешки черепа.
Хората се развикали, разбойникът гледал смаяно чудото, а владетелят се усмихнал. Той отдавна молел Господ да му покаже разбойника, за да се отърве от него завинаги. И ето – Бог го показал. Царят заповядал да хванат престъпника и да го хвърлят в затвора.
А поуката е, че кръвта на убитите зове Бог за възмездие и той винаги откликва.
КРЕДИТ: „The Robber“, Етиопска приказка от района Амхара, ПРЕВОД & ПРЕРАБОТКА: Лорета Петкова ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА: Африкански фолклорни мотиви;
