Историята на О-Тей

Много отдавна, в град Ниигата, провинция Ечидзен, живял човек на име Нагао Чосей. Нагао бил син на лекар и също като баща си учел за лекар. Още като малък бил сгоден за едно момиче, което се наричало О-Тей – дъщеря на близък приятел на баща му. Двете семейства имали споразумение сватбата да се състои веднага, след като Нагао завърши своето учение. Но здравето на О-Тей се оказало крехко и на петнадесет години била покосена от фатална болест. Щом усетила, че ще умре, тя изпратила да повикат Нагао, за да се сбогуват.

Той коленичил до нейната постеля и тя казала:
– Нагао-Сама, годенико мой, предопределени сме един на друг още от детските си дни и щяхме да се оженим в края на тази година. Но аз си отивам – боговете единствено знаят кое е най-доброто за нас. Дори да бях живяла още няколко години, нямаше да съм добра съпруга. Затова, дори да исках да живея, щеше да е твърде себелюбиво. Аз съм готова да умра и те моля да ми обещаеш, че няма да тъжиш… Освен това искам да ти кажа – вярвам, че ще се срещнем отново…
– Наистина ще се срещнем – отвърнал Нагао убедено. – Там, в Чистата Земя не ще ни мъчи тази болка от раздялата.
– Не, не! – нежно отвърнала тя. – Аз не говоря за Чистата Земя. Вярвам, че ни е писано да се срещнем отново на този свят, макар че утре ще бъда погребана.

Нагао я погледнал изумен и в отговор видял нейната усмивка. Тя продължила с нежния си, замечтан глас:
– Да, имам пред вид на този свят, в твоя сегашен живот, Нагао-Сама… Стига и ти искрено да го желаеш… Но, за да се случи това, трябва да се преродя като момиче, да порасна и да стана жена. Ще трябва да почакаш. Петнадесет или шестнадесет години – това е много време… Но, годенико мой, сега си едва на деветнадесет…

В стремежа си да облекчи последните ѝ мигове, той нежно отвърнал:
– Да те изчакам, моя годенице, е по-скоро радост, отколкото задължение. Наречени сме един на друг за седем живота.
– Но ти се съмняваш? – попитала тя, като го гледала в лицето.
– Скъпа моя – отвърнал той, – съмнявам се, че ще успея да те позная в ново тяло и под ново име, – освен ако не ми дадеш знак или някак не ми подскажеш.
– Това не мога да направя – отвърнала тя. – Само боговете и Буда знаят къде и как ще се срещнем. Но съм уверена – много, много уверена, – че ако ми позволиш, ще се върна при теб… Помни ми думите…

Тя спряла да говори, очите ѝ се склопили. Била мъртва.

Нагао истински обичал О-Тей и тъгата му била безгранична. Той изписал нейното дзокумио на погребална плочка, поставил я в своя бутсудан и всеки ден ѝ поднасял дарове.

Дълго обмислял странните думи, които О-Тей изрекла преди да умре. С надежда да ощастливи духа ѝ, той написал тържествена клетва да се ожени за нея, ако тя се върне при него в този свят. Положил своя личен печат и прибрал клетвата в олтара зад погребалната плочка на О-Тей.

Ала Нагао бил единствен син и въпреки всичко, се наложило да се ожени. Скоро бил принуден да се подчини на волята на баща си и да приеме избраната от него жена. След сватбата той продължил да поднася дарове пред плочката на О-Тей и винаги си я спомнял с обич. Но постепенно образът ѝ започнал да избледнява в спомените му – като сън, който е трудно да си припомни. А годините се нижели.

Много беди го сполетели през тези години. Загубил родителите си, после жена си и единственото си дете. Останал съвсем сам на света. Оставил пустия си дом и поел на дълъг път с надежда да разсее скръбта си.

Един ден, по време на пътуването, той пристигнал в Икао – планинско селце, прочуто и до днес с минералните си извори и своята дивна природа. В хана, където отседнал, го посрещнало младо момиче. Щом погледнал лицето ѝ, сърцето му се разтуптяло както никога досега. Тя толкова приличала на О-Тей, че се ощипал, за да е сигурен, че това не е сън. Докато шетала наоколо – да запали огън, да донесе храна и да оправи стаята му, – всяко нейно изражение, всяко нейно движение съживявало спомена за девойката, за която бил сгоден на младини. Той я заговорил, а тя отвърнала с мек, звънлив глас, чиято сладост го изпълнила с тъга по отминалите дни.

Съвсем изумен, той я попитал:
– Како, толкова много приличаш на една жена, която много отдавна познавах, че се стреснах, когато за пръв път влезе в стаята. Моля за извинение, но искам да те попитам къде си родена и как е твоето име?
На мига, с незабравимия глас на покойната, тя отговорила:
– Казвам се О-Тей, а ти си Нагао Чосей от Ечиго – съпругът, наречен за мен. Преди седемнадесет години аз умрях в Ниигата, а ти записа своята клетва да се ожениш за мен, ако успея да се върна на този свят в тялото на жена. Ти подпечата това обещание със своя печат и го постави в олтара, зад плочката с моето име. И ето, аз се върнах…

Щом изрекла тези думи, тя изпаднала в безсъзнание.

Нагао се оженил за нея и двамата били много щастливи. Но никога след това тя не могла да си спомни какво му казала в Икао, нито нещо от своя предишен живот. Като по чудо споменът за предишното ѝ съществуване припламнал в мига на тяхната среща и после изгаснал завинаги.