Сказание за висините

Преди да бъде публикувана тази приказка, я изпратих на алпиниста Боян Петров. Той я прие. „Всичко – писа ми той, – са говорили и писали за мен, но за първи път приказка.“ Беше много благодарен.

Пени Тод

Любимо място на Принцесата, дъщеря на Краля на Планините, е кристално чистото ледниково езеро Латбо, там долу, в основата на Рупалската стена. Всяка година тя броди не само из околните висини, но и по други планини, които трудно би покорил и добре подготвен човек. Върховете, ледниците, каньоните… от дете за нея били най-голямата страст.

Веднъж, както се разхождала из Красивата планина, принцесата видяла четирима младежи, които покорили върха, но на връщане един от тях се отклонил от групата. Това озадачило Принцесата и тя го последвала като сянка. Времето се влошило… Снежен прах замрежил очите ѝ и тя изгубила смелия планинар от погледа си.

По едно време на Принцесата ѝ се сторило, че долавя дихание, а може би глас, но не била сигурна. Спряла, заслушала се… И не сгрешила! От смъртоноопасна, синкавобелезникава цепнатина се появил като по чудо – кой? Нейният алпинист. Ето го – отново с крачка напред. Принцесата много се зарадвала, че е невредим, но не му се показала. Не ѝ се щяло да го смущава след такъв опасен момент.

Години по-късно, същият алпинист превзел една от „Петте съкровищници на Великия сняг” в Свещената планина и се отправил към Броуд Пик. Наблизо била Ледената принцеса, сияеща в цветовете на дъгата.

Щом го видяла, в първия миг не повярвала на очите си: „Сън ли е това – или истина!? Той е тук!” – зарадвала се Принцесата и тръгнала пак невидима, като сянка след него.

Веднъж, в една снежна нощ, тишината и мълчанието завладели алпиниста. Спял непробудно с докрай притъпени сетива. Обилен сняг затрупал цялата палатка. Късно сутринта Принцесата разбрала това. Застанала до палатката и се развикала с колкото ѝ глас държи:
– Съни, Съни, събуди се, стани!
Като В просъница алпинистът дочул тревожния ѝ глас. Отворил очи и се огледал, но не разбрал кой го буди, а и нямало време да мисли и премисля. Разбрал, че трябва да бърза и веднага да разчисти снега. Иначе можело да се случи най-лошото… Но успял!

Глътка свеж въздух и отново нагоре към висините, към легендарния, труднодостъпен връх – К2. Едва когато силният вятър развял трикольора, който смелият алпинист издигнал, Принцесата разбрала, че е българин. Знаела, че българите са славни и смели, но сега сама се убедила.

Година след Черните скали, алпинистът изкачил Планината на Духа, откъдето Слънцето изглеждало по-голямо, по-ярко, по-величествено…

Но устремът му да покори Висините не спирал… Следващата година посетил богинята Анапурна, после изкачил Макалу и гостувал на краля на планините Нанга Парбат. Там била Принцесата – дъщерята на краля. Щом го видяла, много се зарадвала:
– Татко, това е най-смелият човек, когото съм срещала. Има несломим дух. Това му помага да преодолява трудностите. Дъхът ми спира като си помисля, през какво е преминал този прекрасен българин. Той победи! Има силата да бъде себе си. Радвам се, че е тук сега. Идва отдалече – от земите на древните тракийки царе, от страната с дъхавите розови градини и величествената планина Пирин. Там са и свещенните Рилски езера. Много ми се щеше да го заведа и на любимото ми езеро Латбо, но знам, че сега иска, макар и за малко, да се върне в родината си. Но татко, аз вярвам, че ние пак ще се видим, защото любимото място на този смел българин е Високата планина с непристъпните върхове.

Принцесата, въпреки че живеела откъсната от света, напълно разбирала алпиниста, неговия дух и вяра. Разбирала желанието му да се върне в България, за да види близки и приятели, съратници – еколози, защитници на прекрасната природа.

И Принцесата не се излъгала. Съни, както много от приятелите го наричали, в един пролетен ден пак изкачил високите Хималаи.

Поривът на смелия българин да се извиси в небесата отново го срещнал с Принцесата, там някъде, съвсем близко до така нареченото „Свято място“.