Изворът на младостта

Много, много отдавна, някъде из планините на Япония, живял един беден дървар с жена си. Двамата били много остарели и нямали деца. Всеки ден съпругът ходел в гората за дърва, а жена му оставала да тъче на стана у дома.

Веднъж старият човек навлязъл по-дълбоко от обикновено в гората, за да търси някаква специална дървесина. Озовал се ненадейно на брега на малък извор, който не бил виждал досега. Водата му била необичайно чиста и студена, а той бил жаден, защото времето било горещо, пък и работел много здраво.

Свалил голямата си сламена шапка, коленичил и пил много дълго вода. Напил се, а когато се изправил, усетил, че водата го е освежила по невероятен начин.

Зърнал лицето си, отразено във водната повърхност, и стреснат отскочил. Нямало съмнение – лицето било неговото, но изобщо не приличало на онова, което виждал в бронзовото огледало вкъщи. Това било лице на много млад човек!

Не можел да повярва на очите си. Хванал с две ръце главата си, която до преди минута била съвсем олисяла, но сега била покрита с гъста черна коса. А лицето му било гладко като на момче – бръчките били изчезнали до една. В този миг усетил, че е преизпълнен със сила. Втренчил поглед изумено в своите изнемощели с годините ръце и крака. Сега били добре оформени и здрави, с твърди млади мускули.

Без да знае, той бил пил от Извора на Младостта и водата го била подмладила.

Подскочил нависоко и силно извикал от радост. После хукнал бързо към дома – тичал както никога досега през живота си. Щом влязъл през вратата, жена му се уплашила, защото го взела за непознат. А когато ѝ разказал за чудото, тя не могла веднага да повярва. Чак след много време той успял да я убеди, че младият мъж, когото вижда пред себе си, е наистина нейният съпруг. Обяснил къде е изворът и предложил да се върнат там заедно.
Тогава тя казала:
– Ти си толкова разхубавен и подмладен, че няма как да продължаваш да обичаш старица като мен. Затова и аз трябва незабавно да пия от водата. Но досега не сме оставяли къщата си празна. Ти ме чакай тук – аз ще изтичам сама.

И тя хукнала към гората. Намерила извора, коленичила и започнала да пие.

Ах! Колко хладна и сладка била тази вода! Тя пила и пила, и пила, и пила. Спряла за миг, да си поеме дъх и пак продължила.

Съпругът чакал с нетърпение. Очаквал да посрещне слаба, хубава девойка. Ала нея никаква я нямало. Разтревожен, той залостил вратата и тръгнал да я търси.

Пристигнал до извора, но нея я нямало. Вече се канел да си тръгва, когато дочул тих плач откъм високите треви на брега. Там намерил дрехите на жена си и едно бебе – съвсем, съвсем малко, на около шест месеца.

Това се случило, защото старата жена поела толкова много вълшебна вода, че изпила времето на своята младост и стигнала до най-ранното си, безсловесно детство.

Човекът взел детето на ръце. Загледал го с удивени и жални очи. Понесъл го към дома като мърморел, а в ума му се въртели странни и безрадостни мисли.