Уба-Сакура

Сакура, вишневият цвят е символ на преходността в живота. Не само защото хубостта на цветовете е сладостна и мимолетна, но и защото самите дървета не живеят много дълго. Символите, които влага в тях японският народ, са противоречиви. Вишневият цвят едновременно олицетворява раждане и смърт, красота и уродливост. Вишната е централен елемент в божествената същност на природата.

Свещените дървета са честа тема в свръхестествените шинто или будистки приказки. Духове или ками често обитават стари или красиви вишни, които се наричат кодама. В Япония има стотици такива дървета, които се увиват красиво с въжета, за да се обозначат, че са свещени. Съществува поверие, че зла съдба застига всеки, който посегне на такова дърво.

Преди триста години в село Асамимура, в област Онсенгори на провинция Ийо живял един добър човек, който се казвал Токубей. Този Токубей бил най-богатият в околността, а също и старейшина на селото. В почти всичко съдбата била щедра към него, но ето, че достигнал своите четиридесет години, без да има деца. От мъка, че са бездетни, двамата с жена му горещо молели божествения Фудо, чийто прочут храм, наречен Сайходжи, се намирал в Асамимура.

Най-сетне молитвите им били чути и съпругата на Токубей родила дъщеря. Детето било прекрасно и го кръстили О-Цую. Понеже млякото на майката не стигало, наели за кърмачка и бавачка една жена на име О-Соде.

О-Цую пораснала и станала истинска красавица, но на шестнадесет години се разболяла и докторите разбрали, че тя ще умре. По същото време бавачката О-Соде, която обичала девойката като родна дъщеря, отишла в храма Сайходжи и от все сърце помолила Фудо-Сама да спаси момичето. Всеки ден, в продължение на двадесет и един дни, тя ходела до храма да се моли и накрая, О-Цую внезапно оздравяла.

Всички в дома на Токубей много се зарадвали – вдигнали голямо тържество и поканили всичките си приятели да отпразнуват щастливото събитие. Но вечерта на тържеството бавачката О-Соде внезапно се разболяла, а на следващата утрин докторът, който бил извикан да се грижи за нея, обявил, че тя умира.

Цялото семейство, покрусено от скръб, се събрало около леглото ѝ, за да се сбогуват с нея. Но тя им рекла:
– Дойде време да ви кажа нещо, което не знаете. Молитвите ми бяха чути. Настоятелно помолих Фудо-Сама да ми позволи да умра вместо О-Цую и тази голяма услуга ми бе дадена. Ето защо не трябва да тъжите. Ала имам една голяма молба към вас. Обещах на Фудо-Сама, че ще засадя едно вишнево дърво в градината на храма за благодарност и за помен. Ясно е, че няма да успея сама да засадя дървото, затова ви моля – изпълнете клетвата ми вместо мен…. Сбогом, скъпи приятели и помнете, че умирам щастлива заради О-Цую.

След погребението на О-Соде, младото вишнево дръвче – най-прекрасното, което можело да се намери, било посадено в градината на храма от родителите на О-Цую. Вишната порасла, а на другата година, точно на шестнадесетия ден от втория месец – в годишнината от смъртта на О-Соде, разцъфнала с разкошни цветове.

Вишната продължила да цъфти така цели двеста петдесет и четири години – винаги на шестнадесетия ден от втория месец. А цветовете – розови и бели, приличали на оросени с мляко зърна на женска гръд. Хората я нарекли Уба-Сакура, вишната на кърмачката.