Ошидори

Имало едно време един ловец соколар на име Сонджо, който живеел в област Тамура-но-Го на провинция Муцу. Веднъж той отишъл на лов, но не уловил нищо. По пътя към дома си в една местност, наречена Аканума, той забелязал двойка ошидори да плуват заедно в реката, която трябвало да пресече.

Не е редно да се убива ошидори, ала Сонджо бил твърде гладен и стрелял по птиците.

Стрелата на ловеца пронизала мъжката патица, а женската изчезнала в тръстиките на отсрещния бряг. Сонджо взел мъртвата птица, прибрал се у дома и я сготвил.

През нощта сънувал кошмар. В съня му се явила красива жена, която влязла в стаята, спряла до леглото му и започнала да плаче. Толкова горчиво плачела, че на Сонджо щяло да му се скъса сърцето от жал. А тя ридаела над него:
– Защо? Ах, защо го уби? За какво ли бе виновен?… Там, в Аканума ние бяхме толкова щастливи, а ти го уби!… Каква злина ти причини? Ще разбереш ли някога какво направи? Ох, ще разбереш ли някога каква жестокост, колко подло нещо стори?… Ти и мен уби, защото не мога да живея без съпруга си!… Дойдох, за да ти кажа единствено това… – после тя отново заридала, така горчиво, че плачът ѝ го пронизал чак до мозъка на костите. И през сълзи, тя му казала тази поема:

И след тези строфи възкликнала:
– Ах, ти не разбираш, ти изобщо не разбираш какво направи! Но утре, когато дойдеш в Аканума, ще провидиш, ще провидиш… – и като казала това през жални вопли, си отишла.

Когато Сонджо се събудил сутринта, сънят бил още жив в ума му и не можел да спре да се тревожи. Помнел още думите:
– Но утре, когато дойдеш в Аканума, ще провидиш, ще провидиш… – и решил веднага да се върне там и да разбере дали сънят му е нещо повече от обикновен кошмар.

Щом пристигнал в Аканума и доближил речния бряг, видял женската ошидори да плува сама. В същия миг и птицата го забелязала, но вместо да избяга, заплувала право към него. Гледала го втренчено и много зловещо. После внезапно сама разкъсала тялото си с човка и умряла пред очите на ловеца…

Сонджо обръснал главата си и станал монах.