Коя е Пепеляшка?

Всички познаваме добре приказката за Пепеляшка... Дали?! Историята е интересна и вълнуваща, а първата в Европа Пепеляшка носела име, познато на всеки българин и грък – Родопи.

Кой би предположил, че вълшебната приказка не е измислица и че не произхожда от средновековна Западна Европа, а се случила през далечния VI век пр.н.е., а може би и по-отдавна, още по времето на фараон Хеопс (този с най-голямата пирамида – IIIто хил. пр.н.е.) – зависи коя версия си изберем. И кой би предположил, че хубавицата с прекрасните пантофки носела име, до ден днешен скъпо за всеки българин и грък – Родопи.

Родопи или Нитокрис?!

Пътешественикът, философ и историк Страбон (I в.н.е.) пише, че третата пирамида в Гиза е гробът на хетерата от Тракия – Родопи, а после допълва своята история.

Родопи била млада девойка, робиня в Египет. Един прекрасен ден тя се къпела в реката. Изведнъж сокол се спуснал от небето, грабнал от брега златната пантофка на момичето и я отнесъл на фараона в Мемфис, който тъкмо раздавал справедливост на народа. Фараонът така се възхитил на златната обувка, че разпратил емисари из цялата страна да открият на кого принадлежи. Те открили Родопи и я отвели в Мемфис. Фараонът провъзгласил момичето за своя кралица и за нея била построена третата пирамида.

Страбон (I в.н.е.)

В оцелял до наши дни папирус, написан от древно-египетския жрец и историк Манетон, косвено се потвърждава тази версия:Нитокрис била най-знатна и красива от всички жени на своето време. Кожата й била светла, с руси коси и розови бузи. Тя издигна третата пирамида в Гиза и управлява дванайсет години.“

Значението на двете имена е едно и също или поне изключително близко. На египетски нитокрис означава „светлокожата“. На гръцки родопи значи „тази с розова  кожа“.

Родопи хетерата

Прочутият Диодор от Сицилия (I век пр.н.е.) перифразира исторически източник, предшественик на Херодот:

Казват, че третата пирамида в Гиза е гробът на Родопи хетерата. Казват, че най-могъщите управници на Египет били нейни любовници и те заедно поръчали и платили за строежа на пирамидата.
Диодор от Сицилия

Диодор от Сицилия

В своята История и Херодот разказва за хетерата Родопи, но отрича да е била кралица и да е строена пирамида в нейна чест. Според него момичето било родом от Тракия, но пирати я отвлекли и продали в робство на остров Самос на същия човек, който притежавал и прочутия Езоп Баснописеца. Плиний Стари добавя, че грозникът Езоп и хубавицата Родопи били любовници. Заради ума си Езоп се издигнал до съветник на управниците, които пък го пратили на дипломатическа мисия в Делфи, а делфийците убили поета.

Фреска в египетска гробница, British Library

Прекрасната Родопи била продадена на друг господар и така се озовала в Египет. Пленен от неземната ѝ красота, братът на прочутата Сафо я откупил и освободил. Родопи останала да живее в Египет като хетера. Тя била тъй неустоима за мъжете и така изкусна в песни, поезия и танци, че натрупала огромно богатство, от което дарила 1/10 на храма на Аполон в Делфи. А Сафо създала красива поема за любовната история на брат си с най-изкусната в песни и поезия Родопи.

Египтянка или елинка е била първата Пепеляшка не е ясно. Историята е колкото красива, толкова и заплетена и всеки може да си избере каквото предпочита.

Kакво става по-нататък?

Векове по-късно (1634–1638) историята за сирачето, което станало кралица, е преразказана от Джанбатиста Базиле в „Пентамерон“. Книгата е публикувана на диалекта на Неапол и уви, това я превърнало в (относително) недостъпна. През 1846 Феликс Либрехт превежда „Пентамерон“ на немски, а предговорът създава Якоб Грим. Когато прочутите братя се запознават с колекцията на Базиле, остават удивени, че повечето от „немските им приказки” са записани в Неапол близо два века по-рано.

Въпреки това остава безспорен факт – няма други с такъв огромен принос за изучаването и съхранението на народните приказки както Якоб и Вилхелм Грим. Публикуването на първия том „Kinder- und Hausmärchen“ през 1812 и вторият през 1814, буквално взривява европейската литературна сцена. Приказките им разпалват бурни романтични и националистични страсти и вдъхновяват любители и учени от други държави да се посветят на събирането и съхранението на фолклорните традиции. Въпреки твърдението на братята, че „приказките са представени във възможно най-чист вид“, съществуват сериозни доказателства, че са преработвани и тяхната Пепеляшка е пример за това.

Но ако трябва да изберем една единствена история за Пепеляшка – със сигурност ще е версията на Шарл Перо (1628 – 1703). През 1697 той публикува сборник приказки, между които е и „Пепеляшка“, под заглавието „Приказки и истории от миналите времена с поуки“ и алтернативно заглавие „Приказките на мама Гъска“. Историите са базирани върху устни народни източници, но преразказани в прекрасните традиции на френските салонни „приказки за феи“.

Любопитен е фактът, че Перо не подписва книгата си, а поставя името на малкия си син. Съществуват предположения авторът да е решил, че е под достойнството му да публикува приказки. От друга страна е възможно момчето наистина да има принос за създаването на историите. Но каквато и да е причината, е безспорен факт, че до ден днешен тези истории радват безброй читатели.

Историята за бедното момиче, издигнало се до кралица, се харесала толкова много, че нe останал народ без своя Пепеляшка и версиите наброяват близо 1500. За мен остава очарованието от откритието и радостта да споделя с вас, че любимката на всяко малко или пораснало момиче била родена някъде из земите на Орфей и най-красивата ни планина тайно нашепва името на първата Пепеляшка на света.

Приятно четене!

КРЕДИТ: Илюстрации Hilary Knight ©, американски художник, илюстратор и писател. Статията е изготвена по материали от Cinderella, a case book – Alan Dundes и Wikipedia . prikazki.eu ©

Всяко царство си има Пепеляшка

Събрахме тук най-хубавите приказки за Пепеляшка, а най-древната от тях е връстница на Хеопсовата пирамида!
prikazki.eu