Шарл Дюлен

1827 – 1877
Франция

Шарл, или по-скоро Шарльоманж Дюлен, защото родителите му даряват това царствено име, е роден в Кондé-сюр-Еско на 5ти януари 1827 година.

Баща му бил шивач, а майка му скромна домакиня. И двамата родители били абсолютно неграмотни, но трудолюбиви и амбициозни хора, решени да осигурят на детето си образование. От най-ранна възраст синът им показва удивителна любов към учението. Учи първо в Кондé, а после във Валенсиен, където получава бакалавърска степен. Една година се готви за изпита в l’École Normale Supérieure, но е отхвърлен и се прибира у дома, за да не тежи повече на семейството си. Освен това, родният край му липсва. Тъгува за тихите улички на своето градче, „горичките“ и крепостните му стени, тапицирани с трева и украсени с короните на вековните дървета.

Бъдещият писател се установява в Кондé и работи като учител на свободна практика близо десет години. Пише статии за местната преса и води тих, но одухотворен живот, който харесва – слуша разказите за миналото на старите хора и събира шеговитите закачки на местните зевзеци, които по-късно често ще срещаме в творбите му. Неусетно материалите за бъдещите книги се трупат в съзнанието му.

През 1858 година се жени се за сестрата на Франсик Сарсей и благодарение на своя приятел и нов сродник получава достъп до пресата, театъра и литературната критика. Сътрудничи на най-големите френски ежедневници, написва няколко оперни либрета, по едно от които Лео Делиб създава музика.

Успоредно с това започва да публикува приказки в някои седмичници и тези произведения се увенчават с неочакван и впечатляващ успех. Творбите му разказват красиви популярни истории от Фландрия и Ено, познати на автора до най-малката подробност.

Приказките му излъчват несравним и характерен чар. Авторът разказва с естествен прост език – изреченията му са кратки и тук-там подсолени със закачки, излезли сякаш от устата на местните хора. За разлика от приказките на Шарл Перо, за които критиците твърдят, че „не са от онези, в които се чувства индивидуалната намеса“, при Шарл Дюлен е наобратно – авторът влага всичко свое. Стигат само няколко добавки от фламандските традиции и въображението на разказвача сътворява мъничък шедьовър.

Успехът дава възможност на Дюлен да публикува своите творби. Последователно излизат от печат Приказки от кралството на бирата (1868), Приказките на крал Камбринус (1874), Истории от малкото градче (1875), последната е трогателна малка новела, която един Дикенс или един Доде би могъл да напише. Година след смъртта на разказвача издателят му публикува и Приказки на мама Гъска преди Перо (1878).

Това е наследството, което оставя Шарл Дюлен. Четири тома!… Има ли нещо чудно в това? Толкова често даровити автори са принудени да се борят ежедневно за прехраната си. Четвърт век бедният разказвач е принуден да разпилява таланта си за вестникарски статии или пиески – ефимерни творения, с живот не по-дълъг от ден два.

Близо 150 години след създаването им, приказките на Шарл Дюлен за пръв път се превеждат на български език в prikazki.eu. Насладете се на вълшебните истории, създадени във фламандската земя.

КРЕДИТ: Статията е създадена по материали от Wikipedia и предговора на Ернст Ло към френското издание на тома Приказки от кралството на бирата, 1934