Шарл Дьолен

Баща му бил шивач, а майка му скромна домакиня. И двамата са абсолютно неграмотни, но трудолюбиви и амбициозни хора, решени да осигурят на детето си образование. От най-ранна възраст синът им показва удивителна любов към учението. Учи първо в Кондé, а после във Валенсиен, където получава бакалавърска степен. Една година се готви за изпита в „l’École Normale Supérieure“, но е отхвърлен и се връща у дома за да не тежи повече на семейството си. Освен това родният край му липсва и тъгува за своето градче.

Бъдещият писател се установява в Кондé и работи като учител на свободна практика близо десет години. Пише статии за местната преса и води тих, но одухотворен живот, който харесва – слуша разказите за миналото на старите хора и събира шеговитите закачки на местните шегаджии, които по-късно често ще срещаме в творбите му. Неусетно материалите за бъдещите книги се трупат в съзнанието му.

През 1858 година се жени се за сестрата на Франсик Сарсей и благодарение на своя приятел и нов сродник получава достъп до пресата, театъра и литературната критика. Сътрудничи на най-големите френски ежедневници, създава няколко либрета за опери, по едно от които Лео Делиб създава музика.

Успоредно с това започва да публикува приказки в някои седмичници и тези произведения се увенчават с неочакван и впечатляващ успех. Творбите му разказват красиви популярни истории от Фландрия и Ено, познати на автора до най-малката подробност.

Приказките му излъчват несравним и характерен чар. Авторът разказва с естествен прост език – изреченията му са кратки и тук-там подсолени със закачки, излезли сякаш от устата на местните хора. За разлика от приказките на Шарл Перо, за които критиците твърдят, че „не са от онези, в които се чувства индивидуалната намеса“, при Шарл Дьолен е наобратно – авторът влага всичко свое. Стигат само няколко добавки от фламандските традиции и въображението на разказвача сътворява мъничък шедьовър.

Успехът дава възможност на Дьолен да публикува своите творби. Последователно излизат от печат „Приказки от кралството на бирата“ (1868), „Приказките на крал Камбринус“ (1874), „Истории от малкото градче“ (1875), последната е трогателна малка новела, която един Дикенс или един Доде би могъл да напише. Година след смъртта на разказвача издателят му публикува и „Приказките на мама Гъска преди Перо“ (1878).

Близо 150 години след създаването им, приказките на Шарл Дьолен за пръв път се превеждат на български език в prikazki.eu. Насладете се на вълшебните истории, създадени във фламандската земя.