Много отдавна живял един бял мишок на име Канемочи, служител на Дайкоку – богът на богатството. Съпругата му се наричала Онага. Двамата съпрузи били изключително благоразумни. Не дръзвали да влизат ни денем, ни нощем в стаите или кухнята, затова живеели спокойно, без да се страхуват от опасността да срещнат котката.
Техният единствен син Фукутару също като тях бил с чудесен нрав. Щом пораснал достатъчно, родителите решили да му изберат жена, да му оставят имота си и да се оттеглят в уединение.
За късмет, един от техните роднини на име Чудайю имал прекрасна дъщеря, която се казвала Хатсука.
Според обичая бил нает сватовник за посредник, който да уговори с Чудайю брачния съюз.
Когато позволили на младите да се запознаят, никой от тях не възразил и затова си разменили подаръци.
Младоженецът изпратил на бъдещата си невеста традиционните неща: оби, коприна и памук, суха риба тон и сепия, бял лен, водорасли и саке.
Младоженката също изпратила на бъдещия си съпруг ками-шимо от лен, сушена риба тон и сепия, бял лен, водорасли, риба и саке.
Така предложението за сватбата било прието.
Определили щастливия ден и всички започнали да се приготвят, за да може булката да иде в новия си дом – били скроени и ушити нови дрехи, и всичко необходимо било купено. Чудайю бил зает с приготовленията за сватбата.
Родителите накарали дъщеря си Хатсука да почерни зъбите си в знак, че няма никога да се омъжи за друг мъж. После подробно я поучили да се подчинява на мъжа си, да уважава новия си свекър и да обича своята свекърва.
От своя страна Канемочи изчистил къщата отвътре и отвън, подготвил всичко за сватбената церемония и празничния пир, поканил своите роднини и приятели.
Изпратил множеството си слуги да посрещнат булката по пътя и да предупредят, че приближава, за да са готови всички да я приветстват.
Скоро булката се задала в паланкин, със своите кутии, които носели пред нея, и дълга процесия сватбари, които я придружавали.
Канемочи излязъл на портата, за да я посрещне и да я въведе в приемната зала.
По знак на сватовника, младоженецът и младоженката повторили брачните си клетви, разменили си три чаши саке, като пили по три пъти от всяка чаша по ред.
Когато церемонията „три пъти по три“ приключила, гостите разменили чаши с булката за добър късмет и така брачният съюз бил сключен.
Скоро след това младоженката, нейният съпруг и неговите родители посетили родния ѝ дом.
Вечерта булката се върнала в новия си дом, заедно със своя съпруг и неговите родители.
Всички заживели в съгласие – охолно, щастливо и много честито.
КРЕДИТ: The Mouse’s Wedding ser.1, No5, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.
