Страшна, много страшна е тази приказка, която в Юч Бунар паднала, прибрала я бабичка и на две момчета разказала – Г. Иванов и Константин Маринов. Те ни я пратиха, а в печатницата – наредиха. Ала знайте всички, че туй е приказка – прочетете я, но не се плашете.
Едно време живели мъж и жена. Те нямали деца, затова замолили Бог да ги дари с дете. Но той не чувал молбата им, а и те не настоявали много. Един ден жената рекла:
– Досега молихме Бога, но той не ни даде дете. Нека помолим и дявола – може пък той да ни прати. Ще обещаем шест години да е наше, а после да му го дадем.
Мъжът се съгласил. И така, те помолили дявола за дете, което до шест години да е тяхно, а след това да си го вземе. Дяволът не се закъснял и се явил пред тях веднага и рекъл:
– Ще изпълня молбата ви, но искам с кръв да подпишете тази книга, че ще изпълните обещанието.
Мъжът и жената се подписали с кръвта си в дяволския тефтер.
– След година ще имате дете – казал тогава и си отишъл.
Изтекла година и ето – добили момченце. Ден след ден растяло то, здраво и хубаво – за чудо и приказ! А майката и бащата треперели от радост над него. Но времето тече неусетно и скоро шестте години изминали. Детето пораснало и тръгнало на училище.
Един ден на връщане вкъщи го пресрещнал човек (същият дявол) и го поканил в една къща. На мига момчето обикнало човека и тръгнало с него. Постояли в къщата доста и никой не знае какви са ги вършили – само знаем че не било за хубаво. На изпращане странникът поръчал на момчето да каже на баща си, да изпълни обещанието си.
Момчето си дошло вкъщи и разказало, че срещнало непознат човек, който му поръчал да каже, че е време да удържат на думата си.
– Ах – викнал бащата, – шестте години изтекоха! Това е бил дяволът. Сине, той ще те вземе, затова възседни враното конче и бягай, където ти видят очите.
– Не, татко – отвърнало то, – няма смисъл да бягам, защото ще ме настигне. Нека да го убием. Нали знаеш, че дявол се убива с бодлив кол. Направете с мама два кола и довечера застанете зад вратата. Аз ще ида да го поканя вкъщи. На вратата ще извикам „Идем!“ Вие ще се приготвите и щом той бутне вратата – забийте единия кол в корема, а другия в сърцето му… Така ще се отървем.
Бащата и майката се зарадвали на ума на детето и направили колците. Вечерта момченцето отишло да доведе дявола, но вместо това поканило чичо си (братът на баща си). Когато наближили вратата, то викнало:
– Тате, мамо, идваме!
Чичото спокойно вървял и лекичко бутнал вратата, но … двата кола го срещнали и той паднал мъртъв на прага. Дяволското дете хукнало веднага да каже на стражарите:
– Тате и мама промушиха чичо с колове!
Втурнали се стражарите, заловили убийците и ги запрели в тъмница. На другия ден съдията отсъдил да се обесят.
Повели двамата клетници към бесилото, а синът им гледал отстрани и сияел от радост. Видял го баща му и извикал:
– Клета му душа проклета на онзи, който от дявол реши дете да си проси!
Окачили им въжетата, а на момчето израснали рога и опашка, станало същински дявол.
ПУБЛИКУВАНА: Дяволското дете, в. Славейче, бр.12, 1908, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, КОРИЦА:
