Принцесата и равинът

Велик бил този ден за бедняците в еврейския квартал на Рим. Тесните улички на Гетото греели в празнична украса. Всички жители били накичили с цветни знамена своите прозорци, а над улиците висели шарени гирлянди. Онези, които нямали пари за знамена, както повечето хора там, били накичили прозорците си с шарени платчета, шалове, килимчета – веели се дори покривки за маса. Всички искали мрачните бедняшки улички да се разкрасят с весели и пъстри краски и хората наистина успели.

За пръв път мизерните улички изглеждали толкова красиви, че дори гражданите, които не били заставени насила да прекарат живота си в Гетото, както евреите, пристигнали да се порадват на пищната гледка.

Всичко било готово за посещението на принцесата. За първи път царска особа щяла да посети еврейската част на Вечния град и евреите, макар потъпкани от римляните, нямали търпение да покажат своята преданост към трона и любовта си към мира. Всички, които притежавали празнични дрехи, се преоблекли за деня. Онези, които имали пари, си купили парчета панделка или дантела, за да се разкрасят. Накратко, хората се постарали да изглеждат възможно най-добре и да направят своя мрачен дом по-красив и блестящ като палат.

Старейшините на квартала и равините, пременени в празнични дрехи, очаквали принцесата пред портата на Гетото. Подредени в редица, до тях стояли певците от хора на синагогата, също облечени в празнични роби. Щом се задала принцесата, те я посрещнали със силно „Ура-а!“ и запели чудно хубава песен за добре дошла.

Прекрасната, но горда и надменна принцеса, бавно приближила в богато украсената си колесница, теглена от впряг с четири коня, украсени с пищни алени покривала и сребърни сбруи.

Поздравителната песен замряла, когато колесницата стигнала портите и принцесата слязла. Равините излезли напред, за да я поздравят. Начело бил видният равин Йехошуа бен Хананиях. Той не изглеждал висок и нямал достолепна осанка. За беда имал гърбица и когато се поклонил на принцесата, тя не могла да се сдържи и се засмяла.
– Колко смешно същество, – подхвърлила тя на своите адютанти и те на свой ред също се засмели.

Щом дочул жестоките думи, болезнен спазъм прерязал лицето на равина, но си замълчал и спокойно започнал да произнася поздравителното си слово. После той останал до принцесата, докато обиколила няколко от главните улици на Гетото.

Хората възторжено поздравявали Нейно Височество, а гърбавият равин отговорил на всички нейни въпроси тъй точно, толкова любезно, духовито и мъдро, че нямало как – принцесата се възхитила. Но всеки път, когато той ѝ се покланял, тя поглеждала гърбицата и когато приключило посещението и той я изпратил обратно до колесницата, спряна до портата на Гетото, тя подхвърлила на свитата си:
– Този равин е самото познание, скрито в грозна черупка.
Отново лицето на равина било прорязано от болка и щом принцесата го забелязала, му казала надменно:
– О, мъдри евреино, моля те преди да си тръгна, кажи ми нещо умно или съвет, с който да те запомня.
– Както благосклонно заповяда Ваше Височество – отвърнал равинът и се поклонил възможно най-ниско, за да види добре гърбицата му отново. – Кажете ми – продължил той – къде Вашият Величествен баща, августейшият император, да царува вечно в мир, пази най-доброто си вино?
– Толкова необикновен въпрос! – възкликнала принцесата.
– Вероятно защото аз не съм обикновен човек, Ваше Царско Височество – ѝ отвърнал равинът и една искра проблеснала в очите му. – Та, милостива принцесо, моля Ви, да ми отговорите.
– Най-доброто вино на моя августейши баща – отвърнала все още слисана – се пази в имперските изби.
– Тъмни, подземни помещения? – попитал равинът.
– Точно така – отговорила принцесата.
– А в какви съдове, милостива принцесо? – попитал равинът отново.
– В глинени делви – отвърнала принцесата.
– Странно, невероятно странно – рекъл равинът замислено, – че най-доброто вино на света, получило честта да украси трапезата на най-могъщият владетел, трябва да се пази в делви от най-проста глина в мрачни мазета.
– А как трябва да се пази виното на величествения ми баща? – попитала изненадана принцесата.
– Благословена принцесо – отвърнал равинът, като се поклонил ниско, за да си покаже гърбицата отново, – не би ли следвало виното на императора да бъде пазено в бурета и съдове от чисто злато в най-красивите и слънчеви места на палата?
Принцесата замълчала озадаченa няколко минути.
– Свети човече от Израел – проговорила накрая, – ти притежаваш рядък ум и предполагам имаш право. Ще обмисля необичайното ти предложение. Сбогом.

Щом принцесата се върнала в палата, веднага призовала главния винар при нея.
– Вземи дузина роби – наредила тя, – и им заповядай да прелеят виното от глинените делви в златни съдове. После ги накарaй да ги сложат в царските градини на слънце.
– Но, Ваше Височество! – възкликнал с облещени от изумление очи винарят.
– Млъкни! – изкомандвала принцесата. – Изпълни веднага заповедите, или ще си изгубиш главата.

Без повече възражения, главният винар забързано излязъл и изпълнил заповедите на принцесата. Всички в палата се смаяли, като видели, че разкошните червени вина се преливат в златни съдини и се нареждат на слънце в градините.

Седмица по-късно принцесата поканила на пищен пир многобройни гости. Щом всички се събрали, тя рекла:
– Поздравявам ви с добре дошли. Подготвила съм ви специална изненада – вино от новата реколта.

Гостите нямали търпение да го опитат. Изпаднали във възхищение като видели огромните златни кани и побързали да си напълнят бокалите.
– За Нейно Височество, най-прекрасната и благословена принцеса! – извикали те и надигнали бокали към устата си.

В следващия миг всички веднага свалили бокалите със смръщени лица. Един или двама, започнали да плюят, а някакъв възрастен мъж скочил и напуснал трапезата.
– Какво означава това нечувано държане? – викнала разгневена принцесата. – Така ли почитате царската маса и наздравицата в чест на дъщерята на вашия император?

Никой от гостите и дума не проронил, но продължили да се мръщят, а един не можел да спре да плюе и кашля.
– Хей вие, господинчо! – му викнала принцесата, – обяснете ми какво означава това, ако ви е мил животът.
Човекът в миг се заковал.
– Ваше Царско Височество – започнал той бавно, – трябва да е станала някаква грешка. Това не е вино, а оцет.
– Оцет! – възкликнала принцесата. – Как се осмеляваш? Как смееш да оскърбяваш най-хубавото вино на августейшия си господар?! Стража, хванете го. За тези думи да бъде хвърлен на лъвовете и да го разкъсат парче по парче.

Пълна тишина настанала всред гостите и всички ужасени вперили очи в принцесата. Един от най-възрастните, сивокос офицер императорската гвардия, се надигнал от срещуположния край на масата.
– Милостива принцесо – подел той, – позволете ми да говоря, преди ужасяващата заповед да бъде изпълнена. Аз съм стар войник, бих се на страната на баща ви във великите битки преди още да сте родена, а в детските ви дни често ви държах на коленете си. И аз отпих от това вино. Странно, но наистина то едва ли е вино. Вкусът му е като оцет, при това на лош оцет, милостива принцесо.

Принцесата погледнала към своите гости в пълно недоумение. После бавно, почти почти с нежелание, надигнала чаша до своите устни. Всички присъстващи затаили дъх. Принцесата отпила мъничка глътка, после бавно оставила бокала си на масата и се опитала да запази самообладание. Поискала да заговори, но не могла.
– Гости мои – започнала накрая с дрезгав глас. – Моля ви за извинение. Виното е вкиснало. То е омагьосано и има вкус, който не е добър за хората. Прося извинение и сурово ще накажа негодника, виновен за това.
– Знаете ли кой е? – попитал сивокосия офицер.
– Гърбавия равин на евреите – бил отговорът. – Кажи на твоите гвардейци да го доведат тук незабавно. И, гости мои, моля да ме извините, но трябва за малко да отдъхна. Тази ужасна напитка ме разболя.

И останалите хора били зле, защото всеки бил погълнал щедра глътка от вкиснатото вино. Докато гвардейците марширували към Гетото, за да доведат равина Йехошуа бен Хананиях, придворните лекари били затрупани с работа. На всекиго от гостите те дали по чаша отвратителна отвара, но един бил толкова зле, че го взели за отровен. Положили го внимателно в неговата колесница и го повели към дома му. Хората по улиците решили, че е пиян – започнали да му се присмиват и да го замерват с камъни.

Много скоро равинът Йехошуа бен Хананиях пристигнал под стражата на дузина яки войници. Евреите се смаяли, когато гвардейците дошли да арестуват техния обичан равин и щели да тръгнат след него към палата, но им забранили да напускат Гетото, а друга дузина войници застанали на стража пред портите.

Равинът Йехошуа бил изправен пред принцесата и нейните гости. С огромно удивление той се огледал наоколо. Всички били пребледнели и изглеждали болни. Когато забелязал принцесата, той се поклонил дълбоко и останал така, докато тя не му казала:
– Вдигни се. Нали няма вечно да показваш гърбицата си пред очите ми?
– Щом това е приятно на Ваше Височество – отвърнал той.
– Изобщо не ми е приятно – рекла тя с високомерен тон. – Знаеш ли, мъдри човече от Израел, защо те доведоха тука?

Равинът Йехошуа огледал банкетната зала и видял полупълните бокали с вино.
– Да, знам – рекъл той и отново свел глава за поклон.
– Спри, спри – се развикала принцесата. – Не ми се покланяй отново. Достатъчно и предостатъчно се нагледах на гърбицата ти. Как може да знаеш защо те извиках? Да не би да си магьосник?
– Ние евреите не практикуваме черни изкуства – отвърнал той. – Ние следваме учението на нашите предците, пророци и равини.
– И така успяваш да разгадаеш тайни, скрити от очите на другите?
– Не е трудно да се отгатне онова, което Нейно Височество нарича тайна – отвърнал той. – Виждам трапеза, изоставена в бързината, полуизпразнени бокали с вино и вашите гости наоколо с пребледнели, изплашени лица. Те не са добре. Погълнали са нещо, което не им е понесло, може би вино.
– Невероятно проникновение, скрито под грозна обвивка – отбелязала принцесата, – но успя ли то да те предупреди от моето неодобрение?
– Не – бил бързият отговор, което учудило всички.
– Ти предложи царските вина да бъдат прелети от глинените делви в златни съдове и да се поставят на слънце, мъдрецо от Израел – продължила принцесата с гневен тон. – Не знаеше ли, че виното ще вкисне и ще стане негодно за пиене?
– Знам, милостива принцесо – отвърнал равинът.
– Това не е ли лудост, вместо мъдрост?
– Не съвсем, Ваше Височество.
– Защо?
– Милостива принцесо – отвърнал равинът, – ние сме толкова добри, колкото Бог ни сътвори и не всичко, което отвън изглежда най-прекрасно, е всъщност най-доброто. Онези ваши златни съдове са изключително красиви. В сравнение с тях глинените делви, долу в избата, са недодялани и грозни. Но те са най-добри да опазят великолепното императорско вино чисто и добро.
– Тогава защо ме посъветва да пресипя виното в златни кани? – попитала принцесата ядосано.
– Ваше Височество – отвърнал равинът, – това беше моят отговор на вашата подигравка за нескопосаната ми фигура и над моето знание с думите Ви „той е самото познание, скрито в грозна черупка“. Милостива принцесо, аз не съм нищо повече от една глинена делва сред смъртните.
– А аз съм златната кана, в която виното на мъдростта се вкисва – промълвила принцесата с наведена глава.

Всички присъстващи замлъкнали и потреперили като видели, че принцесата се надига от разкошната си лежанка. Те очаквали, че тя ще повика стража и ще нареди зловещо да накажат дръзкия равин. Но Нейно Височество хванала ръката му и рекла на гостите си:
– Всички вие, сведете глави пред този учен и мъдър човек, защото ми даде урок, който никога няма да забравя.