Митове & Легенди

Двама братя и сестра

5мин
чете се за

Имало едно време двама братя и една сестра. Сестрата била толкова добра – сякаш имала анrелска душа. Братята много я обичали и винаги ѝ носели чудно хубави подаръци: фусти, гривни, обеци, пръстени, герданчета, коланчета – кои от кои по-хубави и скъпи.

Но жените на тези братя били лоши и завистливи. Сърцата им се късали от яд, че дават на сестра си някой нов подарък. Решили да скарат братята със сестрата и да се намразят.

Веднъж мъжете отишли на панаир и оттам донесли на сестра си чудно хубав златен нож. Докато ги нямало жените отпушили деветте бъчви, които държали в зимника и всичкото вино изтекло на земята.

Когато братята се върнали и подарили на сестра си златния нож, жените им излезли пред тях и в един глас наклеветили сестрата:
– Хубав подарък дадохте на сестра си! Обичате я, но и не помисляте дали заслужава вашата любов и подаръци! Влезте в зимника, за да видите какво ви е направила?
– Какво? – попитали те.
– Отпуши всички бъчви, та изтече виното ви на земята.
– Нищо, – казали братята. – Друго внно ще си купим, но друга сестра – не можем, затова не бива да я оскърбяваме.

На другия ден мъжете тръгнали на работа, а жените отпушили трите бъчви с ракия. Вечерта наклеветили сестрата, че уж нарочно им отпушила бъчвите.
– Нищо, – казали братята. -Друга ракия ще си купим, но друга сестра няма да намерим, зaтова не бива да я оскърбяваме.

На третия ден жените убили в обора двата най-хубави жребеца на братятя. Вечерта посрещнали мъжете си и не останала зла дума, с която да не очернят и наклеветят сестра им.
– Щом двамата излезете, – захванали в един глас, – сестра ви като бясна хала се рязвърта у дома и гледа да погуби всичко, което ви е мило и драго. За да ви направи пакост и злина, днес не пощади и живота на хубавите ви животни! Като звяр разбойник с брадва сцепи главите на вpaните ви кончета!
– Нищо, – рекли братята. Други кончета ще купим, но друга сестра няма да намерим.
Този път жените без малко не пукнали от яд, че мъжете им не ги послушали и не се скарали със сестра си.

Едвам дочакали следващия ден. Щом мъжете им излезли, отмъкнали златния нож на сестрата и с него заклали децата си. Прострели телцата на двете момченца насред къщи и до тях сложили окървавения нож. След това се облекли в стари дрипи, разплели косите си и излезли пред пътната врата да плачат и чакат мъжете си.

Когато братята дошли и чули, че сестра им със златния нож заклала децата, малкият брат не повярвал, но големият се разгневил и закрещял на сестра си защо е направила това.
– Аз не съм ги заклала, – oтвърнала тя.
– А кой? – сопнато попитал той.
– Жените ви знаят, – рекла кротко сестрата.

Тя не казала истината, за да не разбие живота на братята с жените им.
– Тя, тя закла децата ни, сестра ви! Не виждате ли ножът ѝ кървав?
– Сестро, щом е така, – казал големият брат, – ще те заколя. Приготви се да умреш!
– Добре, братко, заколи ме, – прошепнала тя. – Ала недей тука, да не уплашиш невестите с кръвта ми. Изведи ме край село, далеч от хорските очи. Там аз сама ще легна да ме заколиш.

Братът приел молбата на сестра си. Излезли край селото и на една равна зелена поляна тя легнала и се предала като гергьовско агне.

Братът издигнал ножа, стигнал очи и… за миг отсякъл на сестра си главата, та се търкулила на страна. Червената кръв обагрила тревата и всичко се свършило. Дори не погребал мъртвото тяло. Разгневен и ядосан се завърнал вкъщи.

Щом се съмнало на другия ден – всички видели чудо невиждано. Там, където била заклана сестрата, се издигал дивен манастир, опасан с висока стена. Насред двора на светата обител, точно където се била търкулила главата на добрата сестра, бликал извор с пречиста светена вода лековита.

Всички се стекли да видят този нов манастир. Гледали и не можели да се нагледат на неговата хубава църква и лековитата вода. Болните пили вода и се мили и на мига оздравявали.

Съвсем скоро манастирът се прочул нашир и надлъж. От всички краища идвали хора да се поклонят, болни да се излечат, единствено двамата братя и жените им не посмели да влязат там.

Но минало време и двете жени тежко се разболели. Легнали на постеля, и не се намерил за тях лек, който да им помогне. Щом всичко опитали, двамата братя се престрашили да ги закарат в манастира и да ги умият в светата вода, че да оздравеят.

Впрегнали каруците, натоварили болните жени и потеглили. Големите манастирски порти стояли вечно разтворени. През тях дори се виждала вътрешността на църквата. Каруците тихо вървели и очите на всички в захлас гледали чудесната направа на църквата. Щом съвсем наближили, насред църквата им се явило огромно и светло видение – прекрасна девойка държала на ръце две дечица, прегръщала ги, милвала ги, целувала ги и им се радвала. Те разпознали, че това е сестра им и децата в ръцете ѝ са закланите им дечица. Спогледали се и малкият брат едва проговорил:
– Напразно, братко заклахме сестра ни!

Манастирските врати с трясък сами се захлопнали, а братята, жените и колите им се вкаменили по местата си.

ПУБЛИКАЦИЯ: в.Славейче бр.27 – 28 1907 под псевдоним Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, КОРИЦА: Madonna and Child with the Young Saint John the Baptist, XVIII в., Carlo Maratta, скспонат в Detroit Institute of Art

Всичкитворби