Кървавата черница

Най-голямото дърво на село е една стара черница. Някога я посадили на гробищния синор, но оттогава гробищата са се удвоили, та сега расте в средата. Всички ѝ викат Кървавата черница, но ако искате да научите откъде идва това име, най-добре вървете при бай Дянко Шивача. Работилницата му е баш срещу черквата. Само подхвърлете, уж между другото, за Кървавата черница – това стига. Добрият човек на часа ще зареже шиенето, ще бодне игла на ревера и бавно ще започне да разказва:

Хей там, край село до харманите, има една срутена къщица. Преди много години там живеел някой си дядо Станчо – сам-самичък, по-беден и от църковна мишка. Поминувал с просия. Обикалял близките села и с подаянията изхранвал себе си и куцото си магаре.

Не минало много, човекът се разболял. Един ден говедарят, който единствен сутрин наминавал, го заварил вкочанен. Върнал се веднага в село и обадил на кмета. Изпратили баба Вида да го пази, дорде го погребат, да не би да го прескочи котка и да вампиряса.

В залисията обаче говедарят забравил вратата на дядо Станчовата къщица отворена. И когато баба Вида дошла, заварила двата дядо Станчови петела, които една баячка от горните села му харизала, да кълват комат сух хлебец до главата на мъртвеца. Уплашени от баба Вида, те хвръкнали над умрелия и избягали.

Кое-как погребали мъртвеца, но след четирийсетия ден се разчуло, че дядо Станчо вампирясал и тръгнал из село. Ще кажеш, как тъй вампирясал, като не го е прескачала котка?! Така е. Ама петлите, дето го прехвърчали, били излюпени от яйца, снесени през Тодорова неделя. Такива яйца не се насаждат, защото пилетата, които се излюпят от тях, прескочат ли мъртвец – ще вампиряса.

Тръгнал низ село вампирът, тропал по врати и прозорци, като хала се намъквал през комина, стискал и душал хората, докато спят. Най-много влизал у дядо Хаджия, защото приживе, когато дядо Станчо се отбивал у тях, дядо Хаджия го навиквал и го отпращал без нищо.

Веднъж баба Хаджийка станала рано да меси хляб. Донесла нощвите и взела да сее брашното. Не щеш ли, нещо изсвистяло в комина. Обърнала се – няма нищо – само купчина сажди в огнището. Баба Хаджийка решила, че се е извила буря и зашляпала ситото. Ала в този миг ръцете ѝ се пресекли, изтървала ситото и се килнала назад. Нещо взело да я стиска и души, усетила и острите му нокти в гърлото си. После нещото полазило дядо Хаджия, който спял до огнището – стискало, мачкало, а-ха да го умори. Добре че пропели петли, вампирът изфучал през комина, а подире му се изсипала черна купчина сажди.

Баба Хаджийка и дядо Хаджия се свестили чак на сутринта, а стаята била побеляла от разпиляното брашно. Остави Хаджията, ами цяло село в чудо се видяло – нощем хората не можели да спят от воя на кучетата. Взели селяните да разпитват как да се отърват от вампира. Светили вода и масло в черквата, после и над гроба на дядо Станчо, но нищо не помагало. Даже вампирът взел да броди и денем като сянка из нивите, да стиска за гърлата хора и добитък. Види се – разлютили са го. Цяла година останали незасяти нивята край гробищата. Най-сетне една циганка ги подучила да идат в Цариград при някой си ходжа. Той щял да им даде книга, която да ги отведе там, дето се крие вампирът, че да го уморят.

Вдигнал се сам дядо Хаджия, та в Цариград. Ходжата го поразпитал за пакостите на вампира, па се проснал по очи върху едно шарено чердже и се молил чак до залез слънце. Накрая написал нещо с въглен на една бяла книга и я дал на дядо Хаджия с думите:
– Да изковете девет шиша от вехто желязо. После ще завържете тази книга с червен конец и на връх Тодоров ден я пуснете. Хвръкне ли, вие по нея. Дето спре, там е вампирът. Там трябва да мушите с шишовете – ще бодете, докато потече кръв.

Върнал се хаджията, сбрал цяло село и разказал какво рекъл ходжата. Направили шишовете и по Тодоров ден подир черква пуснали книгата. Конеца, с който я вързали, държал попът. Понесла се тя право към гробищата и всички по нея. Книгата хвърчала, обикаляла, най-сетне се лепнала на тая черницата, дето ме питаш. Наобиколили я хората и замушкали дървото с шишовете. Мушили, боли цели три часа – ствола станал на решето. И от дупките потекло нещо жълточервеникаво. И до днес по кората личат белезите от шишовете и вадите кръв, ама сега са почернели.

Та оттогава на туй дърво му викат Кървавата черница.