Разломът на влюбените

Живял някога млад вожд, на когото се родила дъщеря на име Коалина. Всички се зарадвали и се наредили пред дома на младите родители, за да поднесат богати дарове и добри пожелания. Незнайно откъде, измежду гостите се появил белобрад старец, който благословил детето да бъде най-красивата жена на земята, а после се обърнал към бащата и казал:
– Велики вожде, пази детето си, защото е орисана да я застигне страшна участ, ако се влюби.

Времето вървяло, детенцето растяло и наистина – ден след ден се разхубавявало все повече. Станала невиждана красавица – който видел Коалина, ахвал възхитен. Младежите от племето се навъртали край дома ѝ в надежда да я зърнат. Ала вождът не забравил думите на стареца и един ден отвел дъщеря си високо в планината, за да я скрие от хорските очи завинаги. Оттогава Коалина заживяла сам-сама в една пещера.

Ала славата на тази хубавица вече се била разнесла надалеч и достигнала до ушите на един красив и храбър момък на име Нерей. Макар че не знаел как изглежда, той безмерно се влюбил в Коалина. Загубил ума и дума по нея. Каквото и да правел, все за нея мислел и един ден решил да я намери, та поне да я види. Нерей напуснал родния си дом и тръгнал да търси своята любима.

Пътят му не бил лек, не бил кратък и много препатил, но пламенното му сърце не се предало. Най-сетне намерил племето на Коалина, разпитал къде е скрито момичето и се отправил към планината.

Нощта била паднала, когато открил пещерата. Щом понечил да прекрачи входа, земята затреперила. Ала момъкът не се уплашил, влязъл вътре и срещнал омайния поглед на хубавицата.

Щом се взряла в него, по вените на Коалина се разлели знойни пламъци на любовта. Планината внезапно се разтресла. Младите се хвърлили един към друг. Прегръдката им била жарка, милувките нежни, целувките страстни. Тогава се разнесъл адски тътен, недрата на земята се разтворили и погълнали младите влюбени.

Оттогава хората наричат мястото „Разломът на влюбените“. По пълнолуние беловласият старец присяда на скалистия ръб, лудият вятър се втурва надолу, страховито ечи в бездънната паст и сякаш безкрайно повтаря: