Шивачът на небето

Един хубав ден дядо Господ решил да се разходи из небесните градини. Взел със себе си апостолите и светците и оставил на небето Свети Петър да пази. На тръгване Господ му поръчал да не пуска никой вътре и светията застанал на пост.

Не минало много време и някой почукал.
– Кой си и какво искаш? – попитал Свети Петър.
– Един беден, честен шивач – разнесъл се тънък гласец. – Моля те да ме пуснеш.
– Честен, честен като крадец на бесило. На тебе ти бяха бая дълги пръстите и често посягаше на хорското платно. Не може да влезеш, защото Господ заръча, докато го няма, никой да не пускам.
– Имай милост! – разплакал се шивачът. – Ония изрезки, дето се изсулваха сами от масата, не са кражба. За тях не си струва и да говорим. Виж, аз куцам и от дългия път краката ми са подбити. Не мога да се върна назад. Пусни ме! Готов съм да върша най-тежката работа. Ще бавя децата, ще пера, ще чистя и ще кърпя съдраните им дрешки.

Трогнал се Свети Петър, открехнал небесната порта, колкото шивачът да провре съсухреното си тяло. Казал му да седне в ъгъла зад вратата и му заръчал да стои мирно и тихо, защото, като се върне Господ, ако го види, ще се разсърди.

Шивачът се сврял послушно в ъгъла, но едва светията излязъл да варди и проклетникът, изпълнен с любопитсво, се надигнал. Обходил всяко кътче по небето и наврял нос навсякъде, да види де какво има.

Накрая стигнал до едно място, където били наредени чудно хубави столове. Сред тях се издигал бляскав златен трон, украсен със скъпоценни камъни. До трона стояло малко златно столче за крака. Тронът бил на дядо Господ – когато бил вкъщи, той седял на него и виждал всичко, което става по земята.

Спрял се шивачът – не можел очи да откъсне от трона. Тъй му харесал, че се покатерил и седнал. В миг пред погледа му се открило де що става по земята.

Видял как една грозна старица, докато перяла на потока, отмъкнала две кърпи. Шивачът тъй се ядосал, че грабнал златното столче и го запокитил по нея. И понеже нямало как да го върне на мястото му, тихом-мълком се изхлузил от трона и пак се сврял зад вратата, сякаш нищо не е станало.

Когато Господ Бог се върнал с небесната си свита, наистина не забелязал шивача. Но щом седнал на трона, видял, че столчето за крака го няма. Попитал Свети Петър, къде се е дянало, но светецът не знаел. Тогава Господ го попитал дали не е пуснал някой.
– Никой – отвърнал Свети Петър, – освен оня куц шивач, дето седи зад вратата.

Повикал Господ Бог шивача и го попитал той ли е взел столчето.
– О, Господи – отвърнал шивачът, – в гнева си го метнах долу на земята по една старица, задето отмъкна две кърпи.

– Ах ти, негоднико! – възмутил се Господ. Ако бях съдил тъй строго, досега и помен нямаше да има от тебе! А тук нямаше да останат ни столове, ни трон, ни нищо – всичко щеше да е изпомятано върху грешниците. За тебе няма място на небето. Излизай и се махай! Тук само Аз, Господ Бог, мога да наказвам.

Свети Петър изпъдил шивача. И понеже обущата му били скъсани и краката подбити, той взел една тояжка и отишъл в пазачницата, където добрите небесни воини стоят и си подхвърлят шегици.