Пер Гюнт

Много отдавна, в Квам живял прочут майстор стрелец на име Пер Гюнт. Той сновял безспир из планините и ловувал мечки и лосове, защото тогава земите били покрита с гъсти гори, които гъмжали от дивеч.

Веднъж, към края на есента, когато стадата отдавна били прибрани от планиниските пасища, Пер Гюнт решил да се качи в планината. Пастирите също били слезли в долината – горе живеели само три момичета, овчарки.

Ловецът се качил до Хьовринген. Канел се да пренощува там в една овчарска колиба, но докато стигне, притъмняло като в рог. Внезапно хрътките му започнали да вият тревожно и протяжно, сякаш призрак е застанал пред тях. В този миг Пер усетил, че настъпва нещо. На пипане му се сторило едро, хлъзгаво и студено. Зачудил се какво е, защото знаел, че не се е отклонил от пътеката. Нещо не било в ред.
– Кой си ти? – попитал Пер Гюнт, когато усетил, че нещото се движи.
– Аз съм Кривия – отвърнало то.
От този отговор ловецът нищо не научил и продължил напред, като си казал „рано или късно ще стигна там, накъдето съм тръгнал.“

Скоро пак настъпил нещо. И то било на допир едро, хлъзгаво и студено.
– А ти кой си? – попитал Пер Гюнт.
– Аз съм Кривия – бил отговорът.
– Е, крив или прав, все ще ме пуснеш да мина – отвърнал Пер, защото разбрал, че се върти в кръг край колибата, около която Кривия се е навил като змия.
Позасмял се Кривия и се дръпнал, за да влезе Пер Гюнт.

Вътре било толкова тъмно, колкото и отвън. Ловецът пристъпил напред пипешком, ала пак се спънал в нещо грамадно, хлъзгаво и студено.
– Кой си? – провикнал се  Пер.
– Най-старшият от Кривите – отвърнало то.
И където ловецът понечил да стъпи или пипне, усещал как Кривия се навива около него.
„Лошо място случих – казал си Пер, – това криво създание е хем вътре, хем вън. Трябва по-скоро да го сложа на мястото му.“
Надигнал си пушката и отново излязъл навън. Лека-полека, къде с препъване, къде с опипване се добрал до главата на Кривия.
– Кой си ти всъщност? – попитал ловецът.
– Аз съм най-старшият от Кривите от Етнедал – отвърнал гигантският трол.
Тогава, без да се мае, Пер Гюнт пуснал три оловни куршума право в челото му.
– Стреляй пак! – изкрещял Кривия.
Но Пер добре знаел, че ако стреля отново, куршумът ще се отплесне и ще погуби него самия.

После Пер и неговите кучета извлекли грамадния трол от колибата. Планиските склонове звъннали в дивашки смях и подигравки.
– Пер Гюнт яко опъва, ала хрътките дърпат  по-здраво!

Сутринта Пер Гюнт тръгнал на лов. Навръх планината видял едно девойче да води стадо крави. Тръгнал натам, но когато се изкачил горе, нямало следа ни от стадото, ни от момичето. Вместо тях заварил огромна глутница мечки.
– Не бях виждал мечки в глутница! – смаял се ловецът.
Ала щом приближил, мечките изчезнали. Останала само една. От съседния склон долетял глас:

– Толкова по-зле за него, а не за моя глиган, защото днес Пер не се е измил – долетял отговор от отсрещния склон.
Щом чул това, Пер плюл в шепи и бързо се умил. После стрелял по мечката.

Планинските склонове гръмнали в смях:
– Да беше си вардил глигана! – проехтял глас.
– Не знаех, че има мивка в устата си – отвърнал другият глас.
Пер Гюнт одрал мечката и закопал трупа ѝ в земята. Със себе си взел кожата и главата.

На връщане мернал полярна лисица.
– Виж, агънце мое, колко си охранено! – разнесъл се от склона глас.
– Виж, Пер Гюнт пак надига онази огнена тояга – отвърнал друг глас.
Ловецът се прицелил и застрелял животното. Одрал го и прибрал кожата и главата. Щом се върнал, оставил пред овчарската колиба двете глави с раззинати уста. После запалил огън в огнището и окачил котлето за супа. Вдигнал се такъв пушек, че едва виждал, та отворил прозореца да излезе дима. Не щеш ли, дошъл един трол и проврял през прозореца дългия си нос – тъй дълъг, че стигнал до огнището.
– Ей го моят нос! – извикал тролът.
– Ей я мойта супа с грис! – отвърнал Пер Гюнт и лиснал врялата супа по тролския нос.
С шумен плач тролът хукнал нанякъде, а от висините се разнесъл подигравателен смях:
– Трол с изгорен нос! Трол с изгорен нос!
Утихнало за малко, но скоро пак се надигнала врява. Пер погледнал навън и видял мечи впряг да тегли каруца по планинския склон, а вътре бил натоварен големият трол. Внезапно през комина се изляла кофа вода и огънят угаснал. Пер Гюнт останал на тъмно.

Екнали отново смях и подигравки, а един глас извикал:
– Сега Пер Гюнт не е по-добре от младите овчарки във Вал.

Ловецът стъкнал пак огъня, повикал кучетата си и залостил колибата. Поел на север към колибата във Вал при трите овчарки.

Повървял, повървял и видял огън, сякаш цялата колиба във Вал била обхваната от пламъци. В този миг налетял на глутница вълци. Едни успял да застреля, други пребил с тояга.

Когато стигнал до колибата, било тъмно като катран – нямало и помен от огън. Там заварил четирима странници, които тормозели овчарките. Те били четири планински трола, които се казвали Густ Халата, Трон Планинския Цар, Кьостул Пороя и Ролф Огнената Стихия. Густ Халата вардел на вратата, докато другите трима ухажвали вътре момите. Пер стрелял по него, но не улучил и тролът избягал. Пер Гюнт влязъл в колибата и заварил трите момичета ни живи, ни умрели от страх.

Сепнали се троловете, щом видели Пер и накарали Ролф Огнената Стихия да разпали огъня. В този миг хрътките се метнали към Кьостул и го направили на пух и прах, та чак искри се разхвърчали.
– Видя ли моите змии, Пер Гюнт? – извикал Трон Планинския Цар, който наричал така своите вълци.
– Видях ги и сега ще те пратя след тях! – отвърнал Пер Гюнт, стрелял и го довършил.
През това време Ролф се изнизал през комина. А Пер Гюнт завел трите овчарки в тяхното село, защото момите вече ни смеели, ни искали да останат в планинската колиба.

Наближил Юл и Пер Гюнт отново тръгнал на път. Бил научил, че на Бъдни вечер в едно стопанство в Довре планина цяла орда тролове се сбира да празнува, а стопаните са принудени да нощуват при съседите си.

Дощяло се на ловеца да иде и да види тези тролове. Навлякъл се нарочно в парцаливи дрехи и повел една опитомена мечка със себе си. В торбата си носел шило и малко насмолена връв. Намерил стопанството и поискал подслон за нощта.
– Господ да ни е на помощ! – ахнал стопанинът. – Не може да те приютим. Самите ние трябва да намерим къде да преспим, защото година след година у дома на Бъдни вечер се изсипва цяла орда тролове!
Пер Гюнт отвърнал, че може да прочисти къщата от троловете. Тогава му рекли да остане и в отплата му дали една свинска кожа.

Мечката легнала зад камината, а Пер извадил шилото и връвта. Заловил се от свинската кожа да ушие грамаден цървул. За да събере цървула, обточил цялата кожа със здравата връв.

Внезапно с цигулки и цигулари троловете се изсипали в дома. Едни се разиграли, други като невидели се нахвърлили на коледната трапеза, трети се захванали да пекат жаби и всякакви други гнусни гадини, които носели със себе си за угощението.

Един трол забелязал големия цървул, ушит от Пер Гюнт. Явно бил за великански крак и всички се втурнали да го пробват. Напъхали си краката, а Пер Гюнт дръпнал здраво връвта и завързал всички в цървула.

Мечката подала нос да подушила печеното месо.
– Коте, искаш ли да хапнеш нещо вкусно? – попитал един трол и метнал в мечата паст една цвърчаща жаба направо от огъня.
– Удряй, Мечо! – извикал Пер Гюнт.
Звярът здраво се разлютил – метнал се връз троловете, замахал, задраскал, заблъскал наред. А Пер Гюнт така ги забухал с тоягата си, че аха да им строши главите.

Троловете си плюли на петите и избягали. Пер Гюнт седнал на празничната трапеза – ял и пил цяла неделя.

Пак по Коледа, след много години стопанинът излязъл да насече дърва за юлския огън. В гората се показал един трол и извикал:
– У вас ли е още бялата ти  котка?
– Да, при това се окоти и сега имам още седем котенца – по-едри и свирепи от нея самата.
– Щом е така, няма да ни видиш повече! – заявил тролът и изчезнал между дърветата.

Та от тогава до сега никой ни е чул, ни е видял тролове в Довре планина.

Прочутият норвежки фолклорист и разказвач, Петер Кристен Асбьорсен (Peter Christen Asbjørnsen), записва няколко истории за Пер Гюнт, които публикува през 1848г.

Вероятно тази творба е вдъхновила Хенрик Ибсен, но е възможно и той самият да е научил за легендарния планинец и ловец при пътешествието си из долината Гудбран (Gudbrandsdalen) през 1862г.

През 1867 писателят издава пиесата си в стихове „Пер Гюнт“, която девет години по-късно се поставя на сцена. Главният герой, чаровен и арогантен младеж, е застрашен от гибел и само любовта на някоя жена би могла да го спаси. Във фантастичните си околосветски пътешествия героят преживява множество беди, сдобива се с богатство и слава, но никога с щастие. Отчаян, той се връща в Норвегия, където вярната и предана любов на Солвейг го спасява.

В България „Пер Гюнт“ е поставен през 1923 г. в Свободния театър, под превода на Гео Милев, а в главната роля е Кръстьо Сарафов. За превода на български на „Пер Гюнт“ в стихове през 2016 Стела Джелепова е отличена за ярки постижения в художествения превод от Съюза на българските преводачи.

През 1874 г. Ибсен моли Едвард Григ да напише музика, която да се изпълнява заедно с пиесата и композиторът, макар и неохотно, се съгласява. Задачата се оказва много по-трудна от очакваното и в писмо до свой приятел, Григ споделя:

„Музиката по Пер Гюнт напредва много бавно и няма как да е готова до края на есента. Тази работа излезе неочаквано трудна.“

Нина Григ, съпругата на композитора споделя:
„Колкото повече потъва в завладяващата поема, толкова по-ясно осъзнава, че тази творба, изпълнена с магия и дълбоко пропита от норвежкия дух и същност, е точно за него.“

Премиерата се състои в Кристияния (сегашно Осло) на 24 февруари 1876 г. В залата не присъстват нито Ибсен, нито Григ. На сутринта вестниците са изпълнени с хвалебствия и възторг.

След време Григ преработва музиката за пиесата в две четириактови сюити. „Пер Гюнт“ се превръща в едно от неговите най-забележителни произведения и бързо донася на твореца международна слава. По света и до днес най-известната творба измежду приказката, пиесата и музиката остават сюитите на Григ.