Загадъчната градина

Ако има народ, останал верен и до днес на своите традиции, това са евреите. Те ревностно пазят древните си притчи, легенди и предания. Затова любителите на приказки имат особена слабост към тази изстрадала нация, тъй дълго и несправедливо подмятана в ръцете на съдбата. Книгите на евреите са били презирани точно колкото и създателите им, но е срамно да забравяме колко много им дължим. Когато прочетем остроумна басня или проницателна притча, рядко се замисляме откъде е дошла и тази откровена неблагодарност се среща ежедневно без следа от разкаяние.

Веднъж по навик обикалях кейовете на Сена. На една сергия забелязах тънко томче, грижливо увито в пергаментова хартия. Старинният му вид ме очарова и за няколко су купих това съкровище. Вероятно се питате какво е било ценното в тази книга?

Там прочетох една алегория, която въплъщава цялото тържество и достойнство на еврейската духовност. Преведох я и съм сигурен, че ще ви достави удоволствие. Ще се възхитите на идеите, които проповядва този народ изгнаник, презиран и преследван тъй безжалостно и безпричинно в Европа.

Нека старият равин, написал тази книга, сам ви разкаже историята.

Мъдреците са ни завещали една древна история, която си струва вечно да помним. Тя разказва, че някога живял могъщ цар, много мъдър и справедлив. Той издал закон за цялото царство – никой не може да получи награда, пост или слава, без да ги заслужава, а получената награда трябва точно да отговаря на заслугата.

По някое време в царския двор се родили три момчета с царска кръв. Те израсли с много дарби и достойнства. Били красиви, стройни, дружелюбни и всички царедворци ги ценели и почитали. Царят много ги обичал и пожелал да ги издигне в ранг, достоен за тях. Затова един ден ги повикал и казал:
– Деца мои, искам да получите всички възможни почести и награди. Искам да ви издигна над всички останали в моя палат, защото намерихте благоволение пред очите ми и вярвам, че сте способни на всички човешки добродетели. Ала всеки знае, че в нашето царство има закон, който не може да се погазва. Няма как да получите постове, почести и слава, освен в отплата за предана служба. Ако останете тук, няма как да се издигнете в ранга, който съм ви отредил. Вървете, обиколете нашето царство и се постарайте да заслужите наградите, както законът повелява и които аз копнея да ви дам. Щом ви призова, ще се върнете в царския двор. Дотогава дръжте сметка за всичките си деяния, защото наградите са според заслугите.

Тримата младежи изпитали огромно съжаление, че трябва да напуснат царския двор, но щом така желаел царят, трябвало да се подчинят. Тримата се сбогували със своя господар, качили се заедно на един кораб и се оставили случайността да реши къде да ги закара.

Дълго плавали и един сутрин пристигнали на непознат остров, който откъм морето изглеждал плодороден и красив. В средата му открили прекрасна градина, отрупана с плодове, но когато доближили, ги пресрещнали трима пазачи и докато отваряли портите, всеки им дал по един съвет.

Първият им рекъл да запомнят, че не могат вечно да останат в градината. Ще дойде ден, когато трябва да си идат. Това е законът.

Вторият поръчал никога да не забравят, че както са влезли, така ще излязат. Свободно могат да се наслаждават на всичко, което има в градината и никой няма да им пречи, но на излизане не могат да изнесат нищо.

Третият пазач им препоръчал да са скромни в своите желания и радости, да вършат само честни и добри дела, а накрая добавил, че това ще им помогне да удължат живота си.

След тези мъдри съвети тримата младежи влезли в градината. Тя била много по-богата и красива, отколкото първоначално им се сторила. Навред растели множество дървета, отрупани с плодове и цветя, колкото уханни, толкова и омайни. Славеи пеели в сенките на грамадни дъбове, безброй други птици пригласяли с кръшни мелодии, бълбукали поточета и от тези звуци момците се почувствали свежи и жизнерадостни.

Няма защо да описвам радостта на тримата приятели. Хранели се с превъзходни плодове, пиели сладка вода, спели под дебелите сенки на дърветата, слушали славеите, а бризът нежно шумолял в листата и разнасял омайния аромат на цветята.

Скоро младежите се разделили. Всеки избрал онзи кът от градината, който най-много му харесвал.

Съблазнен от вкуса на плодовете и свежестта на водата, първият момък започнал да се грижи само за насъщните си нужди. Да яде и пие, да спи и да живее в безкрайна радост, без да го е грижа за нищо – това било единственото му желание. Той напълно забравил съветите, които получил от пазачите.

Плодовете и цветята не успели да омаят втория младеж. Ала в един ъгъл намерил безценни камъни, злато и сребро. Зашеметен от техния блясък, той започнал да ги събира. Ушил по дрехите си джобове, за да ги тъпче с богатства. Само затова можел да мисли – не ядял, не пиел, не спял. И през ум не му минало да се порадва на градината и благата, които му се предлагали. Съвсем забравил как вторият пазач им заръчал свободно да се насладят на всичко, което видят, но да не задържат нищо, защото нищо не може да се изнася.

Третият младеж запечатал в ума си мъдрите думи на пазачите и заживял различно от своите приятели. Онова, което те вършели, му изглеждало лошо и опасно. Така не се печели чест и слава. Младежът използвал градината и нейните дарове колкото да поддържа живота си. През времето, с което разполагал, се стараел да опознае колкото може повече мястото и всичко в него. Внимателно наблюдавал плодовете, цветята и животните, проучвал всяко свойство на растенията и се възхищавал на невероятното разнообразие на природата. Проследил усърдно кръговрата на водата – тъй изкусно създаден, че всеки стрък да бъде напоен точно колкото трябва. Момъкът не можел да спре да се възхищава на удивителния ред, който царувал навсякъде.

Но от всичко най го удивлявало, че в тази тъй изкусно подредена градина ни веднъж не срещнал нейния градинар. Усърдните му наблюдения го убедили, че този смайващ ред не е някаква случайност и със сигурност за всичко се грижи умел градинар – невидим господар, който ръководи своето прекрасно владение. Удивлението на младежа растяло ден след ден ведно с копнежа да се запознае с този градинар. Навред той забелязвал неговите следи и макар че не го виждал, го обичал заради цялата тази красота и чудеса.

Всеки от младежите свободно решавал как да живее, но един ден пристигнал царски пратеник и предал заповедта на господаря им да се връщат в палата, за да се отчетат как са живели. Тримата се стегнали за път и поели към градинската порта.

Първият младеж, който само се забавлявал, щом излязъл отвън, се строполил на земята, поразен от смяната на въздуха. И понеже вече нямало плодове, с които да поддържа живота си, силите му го напуснали и издъхнал.

Вторият поел с бавна стъпка, натоварен като магаре. Надеждата, че един ден ще се радва на богатството си, го карала да забрави умората. Ала когато пристигнал до портата, пазачите с удивление забелязали колко тежко пристъпва, сграбчили го и му взели всичко. Нещастникът започнал да стене и плаче. Цялото му дело, всички тези мъки му донесли само нещастие и отчаяние.

Щом чул царската заповед, третият момък бил обхванат от неистова радост. Без съмнение щял да срещне господаря, който се грижел за градината. Най-сетне можел да изкаже своята благодарност и любов. Докато обитавал градината, правел всичко възможно да отгатне неговата воля и да я изпълни. Младежът забързал към портата със сърце, пълно с любов и нищо друго със себе си. Пазачите го посрещнали добре, доволни от усърдието, с което слуша царя.

Когато стигнали царските двери, онзи, на когото отнели съкровищата, бил тъй изнурен и нещастен, че едва стоял на краката си и напразно хленчел, че в жилите му тече царска кръв. Никой не вярвал. А слугите, възмутени, че такъв просяк смее да твърди, че има връзка с царя, захлопнали портите под носа му и го хвърлили в затворническа килия, където да изкупи греховете си и да се покае за своето безумие.

Неговият спътник бил посрещнат добре. Всички царедворци се втурнали да го приветстват, да го прегръщат и му оказали чест, като го придружили до залата, където го очаквал царят. Владетелят се зарадвал да види младият човек толкова спокоен и щастлив. Макар да знаел всичко, го попитал какво е вършил, след като заминал.

Младият човек разказал за всички красоти и величието на благодатната градина, където живял. Накрая рекъл:
– Вече съм сигурен, че тази градина има много мъдър градинар. Този господар не може да е надалече, макар че никога не се появява. Единственото ми желание е да му изкажа своята благодарност и любов, вдъхновени от неговата работа.
Тогава царят отвърнал:
– Понеже ти добре използва живота си, ще изпълня твоето желание. Аз съм господарят на градината. Аз, с помощта на своите служители, я ръководя. Няма твърде дребна живинка, няма твърде скромна тревица, която не заслужава да се погрижим за нея и да не ѝ помогнем да расте.

При разрешението на тази загадка и при тези думи, щастливият младеж усетил как любовта към господаря му още повече пораства. Усетил безкрайната радост, че го познава и живее в царския двор с всички почести, които са му дадени по заслуга.

„Смисълът на тази история – продължи старият равин – лесно се разбира.

Царят е нашият върховен създател и господар. Градината е този свят. Тримата младежи са трите вида човеци, които обитават земята. Едните търсят само удоволствия, вторите са алчни за богатства, а третите тачат само добротата и това е истинската цел на човеците. Тези младежи имат царска кръв, което значи хора, избраници на Бога.

Колкото до съветите на тримата пазачи, всички знаем, чии са.

Първият съвет са думите, които Бог изрекъл на Адам:
„Защото пръст си и в пръст ще се върнеш.“

Вторият съвет са думите на Иов:
„Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна.“

Третият съвет са великите думи на Моисей, царят израилев, избраникът на Бога:
„Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти.“

Нали е казано, че същината на живота е добрината, а същината на смъртта – злото?“

Всеки, който претегли тези три съвета и ги пази в ума си, няма да се заблуди в живота. Ще открие своя път, който ще го преведе през този живот към върховно блаженство.

Пази този пример пред себе си като огледало, а сега нека Бог, в безмерната си милост, те благослови да му служиш. Защото само така може да получиш мир в този живот и слава в другия. Амин!