Клетият Ханс

Старият Ханс се гърчел в предсмъртна агония. Пристигнал пасторът до смъртния му одър, за да му даде последно причастие.
– Ах – рекъл Ханс, – аз нямам нищо за губене освен нещастния си живот. Освен работа и мъка друго не видях на този свят. Там, дето никой не щеше да ходи, все пращаха клетия Ханс. Прекатуреше ли се колата, все на Ханс се падаше да оправя нещата.
– Радвай се тогава, скъпи ми приятелю – започнал пасторът да го теши. – Скоро ще се сложи край на твойте мъки и тегоби. Благословени са изстрадалите, тяхно ще е царството небесно.
– Ох – промълвил старият Ханс, – отсега си знам, че и горе няма да е леко. Сигурно и там ще се намери кой да ми опява:

И след тези думи старият Ханс склопил очи, скръстил ръце и издъхнал.