Честта на жената

На наш Али живота беше клет:
продаваше човечецът шербет.
Щом пукнеше зората,
той викаше със гюмa във ръката:
– Пийнете си шербееет –
във лееед!…
И хората не му мъдруваха –
купуваха.
Със мъка си човекът тъй живееше,
но и във мъката се смееше –
не сбръчка никога чело,
привикна на тегло,
ала една неволя му тежеше –
жена му таз неволя тежка беше:
от мързел тя ги хвърляше в съклет.
Такваз жена комуто е късмет,
оплаква си и дните, и нощите,
децата му си ходят неумити,
а той непран кръстосва по сокаците
и дрипи му се веят по баджаците.

Търпя Али година, две и три
и от търпеж си кожата протри,
па вдигна се веднъж и хопа-тpoпa
у ходжата похлопа.
– Ефенди, няма кво и как –
до тебе стигна работата пак.
Със таз жена не мога трая вече –
съвет ми дай, спасявай ме, човече!
От мързел тя по цели дни лежи
и сто оки тежи.
Едва работи, като буболечка,
а пък яде като балканска мечка.
Мълчах до днес, от хората да крия,
но ще захвана вече да я бия!…

А ходжата почеса си брадата,
погледна в небесата,
па рече на Алията тогаз:
– На тебе ще ти кажа аз
един съвет – той прост е като леща,
ала го казва мъдростта ни веща:
на мързела не стига жилав прът,
а дpyг му е лекът.
Опитай ти жена си по честта
да я досегнеш с нещо пред света
и тя тогаз от туй ще се засрами
и няма да ти прави вече драми!…

Отиде си Али – на другий ден
от чудна мисъл вече вдъхновен
по тъмно стана, в двора се разшета –
събра тресчици, шума и дръвчета,
накладе огън, дрехите си струпа,
натри сапун, с тупалката затупа
и огънят когато разгоре,
взе да се пере.
Ухти, пухти, напъва се Алията
и пот тече му от носа и шията,
а пладне става – той си не почива
и дрехите си мръсни все извива
и пляска ги в коритото, в водата,
та шум се носи вредом из махлата.
А пък Айше лежи си, спи си, значи,
и вън що става и да знай не рачи.

Едва след време се Айше обади
и издълбоко тънък глас нададе:
– Хей, Али, каква е тази врява,
що става?
Нe можеш ли по-малко да шумиш,
така ли правя аз, когато спиш ?
– Пера, мари, пера се тук на двора,
та да ме видят всички живи хора,
да разберат каква си чудна стока
черноока! –
отвърна ѝ Али и пред света
засегна на жена си той честта.
Нa туй Айше отвърна със прозявка,
обърна се на меката възглавка
и викна му от стаята полечка:
– Недей пухтя тогава като мечка
и щом във женска работа се вреш,
вземи тогаз и мен да опереш!…

И като рече туй, Айше захърка.
Али сапуна спря тогаз да търка
и през плета далече го запрати,
глава заклати
и рече си: „Жена ли е – пусни ѝ ти юлара
и както знае – тъй да си я кара,
че женска чест речеш ли да събудиш,
корито и на двора си да гудиш,
народът пак на тебе ще се смей.
Прави се на абдалин и живей
и пред света поне си крий бедата,
що бог ти е стоварил на главата…
И грабна той пак гюма със шербета
и по сокака весел си зашета.