В яда си зло не прави

Живели някога мъж и жена радостно и честито. Съпругът се казвал Добри, а жена му Добринка. Завидяла им комшийката, мира не ѝ давало чуждото щастие. Един ден привикала съпруга и му рекла:
– Добрьо, дбре си поминувате вие с жена ти, ама не знаеш, че е хванала кривия път. Гледам, тръгнеш ли за полето, чужди мъже идват скришом у вас.
Свел Добри глава и се прибрал у дома. Дума не продумал на жена си. Събрал малко багаж и заминал през девет села та в десето. Хванал се да помага в дюкяна на един богат човек. И понеже работел честно и съвестно, господарят му го обикнал.

Минали години. Един ден по Великден стопанката подканила мъжа си:
– Днес е голям ден, а онзи човек остана сам в дюкяна. Я иди го повикай да седне с нас на трапезата – по-добре да празнуваме заедно.

Речено-сторено. Пристигнал чиракът, всички седнали на масата, заприказвали за едно-друго. Като гледал как хубаво се спогаждат стопанинът и стопанката, на Добри му домъчняло и тежко въздъхнал.
– Какво има? – попитала го жената. – Май нещо ти тежи на сърцето. По-добре си излей мъката – пък може и да ти помогнем.
Той смотолевил, че само така си въздиша, но жената не го оставила на мира и накрая, ще – не ще, изплюл камъчето. Разказал им, че не е ерген, както си мислели, че има жена и момченце, които оставил, защото чул, че жена му не е честна.
– Ти как научи? – попитала стопанката.
– Съседката ми рече – отвърнал човекът.
– Ами ти преди туй видя ли нещо лошо в жена ти. Лъгала ли е, крила ли е от тебе?
– Не, никога туй не е бивало.
– Слушай какво ще ти кажа – поклатила глава жената. – Хванал си се на завистни женски приказки. Станалото, станало, ами най-добре иди у дома да се помириш с жена си.
На другия ден добрите хора дали на чирака си един кат нови хубави дрехи и три жълтици заплата за службата му. Накрая стопанката му подала една пита, вътре пълна с пари, но тя не му казала това, а го изпроводила с думите:
– Носи тая пита от нас на жена ти!

Пътят до дома бил дълъг. Вървял, вървял Добри, по мръкнало стигнал един хан и решил там да нощува. Поискал нещо за хапване, а ханджията безмълвно му подал паница бобец и комат хляб. Благодарил гостенинът и пак опитал да го заговори, но ханджията все мълчал и мълчал.
– Какво му е на господаря ти, ням ли е? – попитал Добьо чирачето.
– Не, не е ням, но приказките му са златни. Ако имаш жълтица, дай му я и все ще чуеш нещичко важно – отвърнало момчето.

„Защо да не дам една жълтица, може наистина нещо да ме научи – помислил си човекът и извадил една жълтица.“
– Видиш ли мътна вода, не бързай да влизаш. Почакай някой да мине преди тебе – рекъл ханджията и пак затворил уста.
„Бре – смаял се Добри, – има в това мъдрост. Ще дам още една жълтица, та още нещо да науча – бръкнал в пояса и извадил втора жълтица.“
– Замръкнеш ли в хан със сляп ханджия, не оставай там да нощуваш. Потърси друго място.
Тези думи съвсем смаяли Добри и, нали имал още една жълтица, измъкнал я и я дал на мъдреца.
– Нивга в яда си зло не прави! Разгневиш ли се, изчакай едно денонощие, пък тогава прави каквото ще правиш.

На другия ден Добрьо продължил към дома и не щеш ли – пътят стигал до една мътна река. Водата бушувала и бучала, но не изглеждала дълбока. Понечил човекът да нагази, но се сетил за думите на мъдреца и спрял. Не минало много, задал се ездач и подкарал коня право през водата. Донякъде всичко вървяло добре, но щом стигнал средата, течението подхванало конника, завалило го и клетникът се удавил. Спасил се единствено конят и успял да доплува до брега. Всичко станало пред очите на Добри и той мислено благодарил на съдбата си. Хванал коня, поуспокоил животното и седнал да чака на брега. Скоро водата спаднала и се укротила. Той се метнал на коня и пресякъл в безопасност реката.

За късмет по пътя срещнал няколко търговеца и продължили заедно. Хората излезли добри и разбрани – случил на компания. Привечер пристигнали в един хубав хан, но щом надникнали вътре – ханджията с едното око сляп. Добри опитал да придума спътниците си да продължат до другия хан, но те рекли, че са тъй уморени, та и крачка повече няма да направят. Човекът продължил още малко и се настанил в следващия хан. Но думите на мъдреца не му давали мира. „Я – рекъл си той – да ида да видя дали в онзи хан всичко е на ред.“

Върнал се сред нощ и заварил ханджийката да си шушне с един турчин пред хана. Прокраднал се зад тях и чул как се наговарят нощес да затрият ханджията, а заранта да обвинят пред кадията търговците, че са го убили, и да им вземат парите. Без да усетят заговорниците, човекът клъцнал едно парче от антерията на агата.

На сутринта се разчуло, че слепият ханджия бил убит и заловили убийците – неколцина търговци. Днес кадията щял да ги съди. Пременил се Добри в новите си дрехи и забързал към съдилището. Пристигнал точно навреме да чуе смъртната присъда над доскорошните си спътници. Сбутал тълпата и, нали бил пременен лично, всички се дръпнали и му сторили път.
– Тези хора са невинни! – провикнал се новодошлият.
– Нощес никой друг не е бил в хана, ефенди – възразил му кадията. – Я виж, горката вдовица едвам стои на краката си от мъка.
– Бива я нея да се преструва. И аз бих ѝ повярвал, ако предната нощ с ушите си не я чух как се наговаря с агата, дето сега ужким я утешава.
Скочил агата, чак налетял да се бие. Но Добри, без да се плаши, подканил кадията:
– Стига да му свалите антерията и ще видите, че казвам чистата истина.
Заптиетата съблекли дрехата от агата и я занесли на кадията.
– Снощи по тъмно се върнах до хана и чух тия двамата да се сговарят, да затрият ханджията и сутринта да обвинят търговците, че са го убили, за да им отмъкнат парите. Затова клъцнах парче от антерията на агата – извикал Добрьо и вдигнал високо парчето.
Ахнали всички, защото наистина парчето съвсем точно прилягало.
Запрели престъпниците, освободили невинните търговци и те, от благодарност, богато наградили своя спасител.

На другия ден Добри се върнал в родното си село и отишъл при оная комшийка, дето преди години хубаво го подредила. Рекъл ѝ, че търси къде да пренощува и тя се съгласила да го подслони. От чардака човекът видял как един напет момък влиза в дома му. А-ха да извади ножа си от канията, но в главата му прозвучали думите на мъдреца – „В яда си зло не прави!“ Поел дъх и си казал – ще изчакам до утре. А на комшийката рекъл:
– Стрино, виждам, че жената в отсрещната къща е лесна. Я, викни ми я тука.
– Човече, ти май не си с ума си! – ахнала съседката. – Откъде чу тия приказки?
– Ей сега с очите си видях един ерген да влиза у тях.
– Ами че той е синът ѝ! Преди години мъжът ѝ забегна и горката сама си отгледа момчето. Ни е поглеждала някой, ни някой е молила. Тя си знае как се оправя.
При тези думи, Добрьо направо се вкаменил. Щом се окопитил, пак подканил жената:
– Нищо, ти я повикай, че нося новини от мъжа ѝ.

Скоро съседката довела жена му Добринка.
– Ти сама ли си или имаш мъж? – попитал съпругът.
– Имах мъж, но преди години ме остави и избяга.
– Ами защо те остави?
– Така и не разбрах – отвърнала жената. – Един ден се прибра и без дума да каже, събра малко багаж и си замина.
– Ами ако го видиш сега, ще го познаеш ли?
– Знам ли, минаха много години, но на челото си имаше белег.
– Като този ли? – попитал съпругът и свалил калпака си.
Разплакала се жената, защото най-сетне разпознала мъжа си. А той разтворил ръце и двамата се прегърнали.

Прибрали се у дома и Добри дал на жена си чорбаджийската пита. Разчупили я и що да видят – вътре пълна с пари. Заживели двамата радостно и щастливо от тогава та до днес. Завчера и аз ги видях да минават от тука с момчето си.