Един ден змийската опашка се оплакала на главата:
– Защо все аз да те следвам? Никой не те е обявил за мой господар, пък и няма причина вечно да ти слугувам. От днес нататък аз ще водя, ти ще ме следваш!
Главата не възразила и тръгнала подир нея. Ама пуста опашка, нали била глуха и сляпа, не могла да избегне ни едно препятствие по пътя. Повела през остри и ръбати камъни, през води и пожари – змията едва не загинала сред жарките пламъци.
Точно както навремето опашката повела главата, така и неопитните млади искат да вземат решения вместо мъдрите старци. Но помнете написаното:
Ако мъдрите старци ти кажат да рушиш, а младите да строиш, тогава руши. Защото разрухата на старите е съзидание, а градежът на младите ‑ разруха.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „The head and the tail“ из „Jewish folk tales“, 1986г.; АВТОР: Leo Pavlát; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
