Награда за добрите дела

Веднъж един човек отишъл в гората да си насече дърва за огрев. Обикалял, обикалял, но всяко дърво му изглеждало твърде добро да се хаби за горене – скоро от тях щял да стане чудесен дървен материал. Накрая намерил едно криво дърво, надупчено и прогнило. Запретнал ръкави и извадил брадвата. Тъкмо да замахне и се чул жалостив глас:
– Добри човече, помогни ми.
Човекът се огледал и видял една дебела пепелянка да се гърчи, заклещена в цепнатина на дървото.
– Не, няма да ти помогна – отвърнал мъжът, – като нищо ще ме ухапеш.
Пепелянката се заклела, че няма да го докосне и обещала, че щом я освободи, ще го награди богато. Тогава човекът пъхнал брадвата в цепнатината, успял да я разшири и змията изпълзяла ловко встрани. Едва се видяла свободна, завила се на кълбо, засъскала и извадила език, готова да клъвне спасителя си.
– Що за негодница си! – възмутил се мъжът. – Как не те е срам да отвръщаш на добрината със зло.
– Ех- отвърнала пепелянката, – говори каквото щеш, но така е устроен светът – няма ненаказано добро.
– Това не е вярно – пресякъл я мъжът. – Добрината винаги се награждава с добро.
– Никой няма да се съгласи с теб – засмяла се пепелянката. – Много по-добре от тебе знам как върви светът.
– Да попитаме някой – предложил мъжът.
– Така да е – приела пепелянката и запълзяла след него по горската пътека.
Скоро срещнали един стар, измършавял кон да пасе. Бил куц и сляп с едното око, а в устата си имал само няколко изпочупени зъба.
– Как се награждават добрите дела? – попитала го вместо поздрав змията. – С добро или зло.
– Със зло – отвърнал конят. – Двайсет години служих вярно на господаря си. Носех го на гръб, теглех му каручката и внимавах да не го стъпча, ако ми падне в краката. Докато бях млад и силен, живеех добре – на сухо и топло в обора, а яслата ми беше пълна със сено. Но щом остарях и загубих сили, ме закараха да работя на воденицата от сутрин до мрак. Вече нямам покрив над главата си и ям каквото сам си намеря. Да, самата истина е, че добрите дела се награждават само със зло.
– Чу ли! – зарадвала се змията. – Сега ще те ухапя.
– Не, не! Спри! – примолил се човекът. – Виж, идва лисицата. Да попитаме и нея какво мисли.
Лисицата приближила и спряла – от пръв поглед разбрала, че човекът е загазил здраво.
Пепелянката, нетърпелива да ухапе човека, попитала веднага лисицата как се награждават добрите дела – с добро или зло.
“Кажи с добро – прошепнал човекът на лисицата – и ще ти дам две тлъсти гъски.”
И тя отвърнала:
– Добрите дела се награждават с добро.
Едва изрекла тези думи, лисицата скочила връз пепелянката и прегризала врата ѝ.
Но преди да издъхне, отровната твар успяла да изсъска: “Не, добрите дела винаги се награждават със зло. Така стана и с мене – не ухапах веднага човека и той ме измами.”

Сега пепелянката била мъртва, а човекът свободен. А той, на седмото небе от радост, че си е спасил живота, рекъл на лисицата:
– Ела с мене да ти дам гъските.
– Не, благодаря – отвърнала лисицата. – Не мога да дойда с тебе в града, защото ще ме погнат кучетата.
– Чакай ме тогава тука да ти донеса гъските – заръчал мъжът.
Той скоро се прибрал вкъщи и още от прага викнал на жена си:
– Бързо пъхни две тлъсти гъски в торбата. Обещах да ги дам на лисицата.
Жената извадила една торба и пъхнала нещо вътре – не, не били две тлъсти гъски, ами две свирепи кучета.
Хукнал човекът обратно при лисицата и рекъл:
– Ето ти наградата.
– Благодаря – отвърнала тя, – значи все пак е истина това, което ме накара да кажа. Излиза, че всяко добро дело се награждава с добро.
После нарамила торбата и потънала в гората.
“Бая тежи!” – рекла си по някое време лисицата, приседнала и с острите си зъби отвързала торбата. В миг свирепите кучета скочили връз нея и впили зъби във врата ѝ. Отърване нямало, но преди да издъхне, лисицата успяла да каже: “Не, онова, което човекът ме накара да кажа е лъжа. В крайна сметка всяко добро дело се наказва със зло.”