Магарето на чичо Пело

Живееше си кротко чичо Пело в едно планинско и голямо ceлo. Той беше сладкодумец и добряк, накуцваше с единия си крак, но толкова не беше в туй бедата: на Пело нещо хлопаше в главата!

Веднъж и той, ей тъй, по навик стар, запъти се да иде на пазар. В торбичката със хляб и пресен лук, с тояжката в ръка – куцук, куцук, най-сетне Пело стигна на пазаря, на едро почна да се разговаря, със този, с онзи, с разни продавачи, с приятели, с търговци, с купувачи.

Гледа коли, гледа волове, прегледа няколко подкови, но поразмисли по-добре и при eднo магаре спря.
– Продаваш ли магарето, човече?
– Продавам го! – търговецът му рече.
Тогава между двамата, без мъка, по български започна пазарлъка:
– Магарето добро е, давам триста!
– За тез пари, при таз порода чиста!?
– Добавям още петдесет, човече!
– И още петдесет – да свършим вече!
Стиснаха си двамата ръцете, завикаха, събраха се мъжете. Отвсякъде шушукаха със смях, събираха се на тълпи при тях, но двамата все още с пот и мъка, по български въртяха пазарлъка!

Haй-сетне двамата се спогодиха и пазарлъка потвърдиха. Ала един обади се тогава, като видя, че работата става. (Добър човек, от друго село).
– Че що ти е магаренце, бре Пело?
– Ех, братко, що ме питаш! Остави я, дотегна ми и мен от самотия, та за раздумка и за почерпушка, това магаре ще ми бъде дружка! Ще преде, ще суче прежда, ще шета, даже ще подрежда, понякога ще ми вари чорбица, ще ходи лете с мен на воденица!

И тъй с ослето тръгна чичо Пело, полека-лека, стигнаха във село. Задружно там двамина заживяха, един за друг – и радост и утеха!

Магарето зае от стрина Филка чудна шарена престилка, а пък добрата баба Радка за Великден му дари забрадка. Облече сърмено елече и заподрежда вкъщи вече.

Разхождаше се Пеловата стрина, сама-самичка в китната градина, береше от узрелите овошки и хранеше домашните кокошки.

Ала веднъж накани се и Пело да иде у едно съседно село. Тогава на магарето си рече:
– Градината на теб оставям вече! Кокошките, петленцата да храниш, бостана ми от хората да браниш! Довиждане и не бъди магаре!
– Довиждане, любезни господарю!

Остана си магарето самичко. Обиколи овощната градина, па се отби на приказки при стрина, натам, насам поглежда зеленчука, но изведнъж оградата пропука. Магаренцето гръмко изрева, със строги заплашителни слова:
– Е-хей, кажете, кой е, кой е там?
Ала горкото, сърцето му едвам туптеше и от уплаха цялото гореше.

В този миг крадецът се проточи и бърже през оградата прескочи, навсякъде погледна и премина, на длъж, на шир през цялата градина.

Но ето, че намъкна се и друг да крадне Пеловия зеленчук! Магарето се спусна към едина, ала отъпка цялата градина! Затече се към другия в овошките, подплаши и прогони пък кокошките. Насам-натам то тичаше безспир, додето стъпка всичко най-подир! И от умора клетичкото седна, ала кога глава надигна и погледна, какво да види: всичко по земята бе смачкано в градината богата. Изтръгнати от корена овошки, ранени и прогонени кокошки, от край до край отъпкан зеленчука, та види ли човек, от гняв да пука. А новата вратичка от стобора лежеше, изпочупена всред двора!

На туй отгоре, да се не видяло! Нà ето, че се връща Пело. Като погледна, ахна сиромахът и падна до съборената стряха.

Загубило магаренцето ума, наведе се над него, па му дума:
„Кажи ми, мили Пело, къде се е видяло, магаре къща да ти гледа, да храни пилци и кокошки, дa пази чушки и овошки, да меси прясна, бяла пита и къщата да е честита?