Басни & Истории за животни

Планината Качи-Качи

3мин
чете се за

Имало някога един стар селянин, който обработвал нивата си в планината. Веднъж възрастната му жена донесла обяд, но един язовец откраднал храната и я изял.

Това много ядосало стария човек.

С много мъки успял да хване язовеца жив, занесъл го у дома си и го окачил да виси, вързан за краката от гредата на тавана.

После рекъл на жена си:
– Сготви този язовец на супа. Развари го добре и ме чакай да се прибера от полето.

После пак отишъл на нивата.

Съпругата му започнала да стрива зърно в хавана и запяла.

В страха си язовеца проговорил:
– Пожали живота ми, а аз ще смеля ечемика вместо теб.

Животното наистина било в окаяно състояние, жената го съжалила, развързала връвта и го освободила.

В миг той скочил върху старата жена и я убил, а после я сварил на супа.

После се преоблякъл в нейните дрехи, седнал и зачакал възрастния човек да се върне от полето.

Старецът вече бил преполовил своята супа, когато язовецът смъкнал цялата си маскировка и извикал:
– Ти човекоядецо – изяде своята съпруга! Не виждаш ли костите по пода? – и със смях и подигравки изскочил през вратата и изчезнал.

Ужасен, старият човек захвърлил клечките за хранене и дълго плакал горчиво.

В същата планина живеел един стар заек.

Щом чул плача на стария човек, той дошъл да го успокои и му казал, че ще отмъсти за смъртта на старата жена.
– Първо, препечи ми малко бобени зърна.
Старецът препекъл зърната. Заекът ги прибрал в торбата си и рекъл:
– Сега се връщам в планината, – и излязъл.

Язовецът бил привлечен от миризмата, приближил и казал:
– Дай ми шепа от зърната.
Точно това очаквал заекът и отвърнал:
– Ще ти дам, ако качиш един наръч сено горе в планината.
– Съгласен съм, но първо ми дай бобените зърна.
Не спирал да се моли, но заекът бил непреклонен и му рекъл:
– Разбира се, но след като занесеш сеното.

Тогава язовецът нарамил огромната бала сухо сено на гърба си, но щом се обърнал, заекът драснал клечка кибрит и подпалил сухата трева. Язовецът чул шума и попитал:
– Какво е това?
Заекът отвърнал:
– Това е планината Качи-Качи.
Скоро огънят се разгорял и обхванал сухата бала трева. Притеснен от звука, язовецът отново попитал:
– Какво е това?
Заекът отвърнал:
– Това е планината Бо-Бо.
Скоро огънят стигнал до гърба на язовеца и го изгорил много лошо. Той се развикал от болка, затъркалял се по земята, освободил се от товара и избягал нанякъде.

После заекът смесил малко соев сос и червени люти чушки, направил пластири, нахлупил си шапка и тръгнал да ги продава като лек за пришки и изгаряния. В това време язовецът лежал безпомощен, а гърбът му бил покрит целият в люти рани. „Това ще да е много добър лек“, рекъл си той, когато научил за пластирите.

И така, залепил няколко за гърба си. Дълго виел от болка и се търкалял по земята. Минали двадесетина дни и раните на язовеца зараснали.

Заекът започнал да прави лодка и щом го видял, язовецът попитал:
– Защо ти е тази лодка?
Заекът излъгал:
– Ще ловя риба.
Язовецът се изпълнил със завист, но понеже не разбирал нищо от плаване, рекъл:
– И аз ще си направя лодка от глина.

Направил я и я пуснал в морета, близо до лодката на заека.

Скоро лодката на язовеца започнала да потъва.

Тогава заекът здраво замахнал с веслото си и го убил.

Така отмъстил за жената на стареца.

КРЕДИТ: Kachi-Kachi Mountain ser.1, No5, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.

Всичкитворби