Веднъжки първенците от Багдад
пред падишаха преклониха врат,
удариха го на молба и рев,
та на султана даже стана кеф:
– Спаси ни ти от тежката беда,
не може тъй да тъне в мрак града,
строшихме си нозете в мрачините,
поглеж, какви ни станаха главите,
бръкни веднъж в държавните кемери,
и дай да сложат из Багдад фенери!
От тъмнина съвсем станахме зян!
Аман!
Султанът бръкна, както бе молбата,
и на везира пъхна във ръката
една кесия със хиляда лири.
и с тези страшни думи го натири!
– Вземи парите – искам във Багдад
навред фенери утре да горят:
не стане ли това, което казвам,
главата ти отрязвам!
Излезе си везирът със кесията
и бързо се запъти при валията,
начете му петстотин златни лири
и с тези страшни думи го натири:
– Султанът иска утре във Багдад
навсякъде фенери да горят;
не стане ли това, което казвам,
главата ти отрязвам!
Затича се валията при кмета
и, както беше в таз земя адета,
предаде му той двеста златни лири
и с тези страшни думи го натири:
– Везирът иска утре във Багдад
навсякъде фенери да горят,
не стане ли това, което казвам,
главата ти отрязвам!…
По този път като вървяха,
парите спряха
и на един работник във ръката
едничка само стигна лира злата.
Привикнал все да ходи бос и гол,
разтича се човекът, грабна кол,
заби го бързо тъкмо пред палата
и, щом припадна леко мрачината,
за кашмер
на кола сложи той един фенер…
Не щеш ли, ей го иде разлюлян
един дервиш – и гладен, и пиян
по кола той полека се изкачи,
фенера откачи
и всичкия зехтин като изпи,
отиде си да спи.
След него под фенера угасен
един катър се спря и ужасен
от бълхите, дето го ядяха,
задръгна се по кола на земята,
политна тежко тъмното светило
и там преби едно кутренце мило.
Кутренцето се случи на султана
и врява стана!
Султанът чу и викна разгневен,
доведоха валията смутен
и падишахът страшно се закани:
– Хайвани!
Нали казах: да бъде светлина!
Защо Багдад е пак във тъмнина?
Веднага да намерите,
кои задигнаха фенерите,
кои лишиха от светлик
града велик!
На заранта довлякоха дервиша
(на зехтин ръцете му миришат!),
набърже на въжето го провесиха
и го обесиха!
КРЕДИТ: „Фенерът“ – Васил Павурджиев, из „Басни“, Изд. Фондация Ал. Стамболийски, 1948г.;
